КСО, чл.9, aл. 3, т. 2,ЗЗО, чл.40, aл. 5

2_1432/ 27.09.2012 г.
КСО-чл.9, ал.3, т.2
ЗЗО–чл.40,ал.5
ОТНОСНО : здравноосигурителни вноски за периодите на незаконно уволнение
Според изложеното в запитването, през м.декември 2011 г. сте възстановена на работа със съдебно решение след незаконно уволнение през 2009 г. За периода от м.март до м.ноември 2011 г. не сте здравно осигурена. Във връзка с изложеното поставяте въпроса: длъжен ли е работодателя да поеме задължението за здравно осигуряване за периода, през който не сте осигурена и на какво законово основание ?
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл.4, ал.1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл.4а, ал.1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл.4а, ал.1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;
Осигурителните вноски на основаниечл. 9, ал. 4 и 5 от КСО саза социално осигуряванев размера за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията труд, при която лицето е работило преди уволнението и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и учителски пенсионен фонд /доп., ДВ, бр.100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г./.
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е предвидена аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, която да регламентира здравното осигуряване на лицата през периодите на оставане без работа в случаите на незаконно уволнение, поради което не съществува задължение за работодателя, при незаконосъобразно уволнение да внесе здравноосигурителните вноски за лицето.
Здравноосигурителните вноски в хипотезата на неправомерно уволнение се внасят по общия ред, предвиден в чл. 40 от ЗЗО, според съществуващото основание за осигуряване.
За лицата които не подлежат на осигуряване на другите основания предвидени в чл.40 от ЗЗО е приложима разпоредбата начл. 40, ал. 5 от ЗЗО, според която те са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.

Оценете статията

Вашият коментар