Изх. № 53-02-25/15.07.2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-02-25/….2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството ще бъде изпълнителен продуцент на филмова продукция. Продуцент на филма ще бъде френска филмова компания. Дейността на изпълнителния продуцент включва подготовка на снимачния процес, заснемане на филмовата продукция и възстановяване на местата за снимки в техния първоначален вид.
Подготовката на снимачния процес започва с намиране на снимачни обекти – огледи, наемане на помещения за снимки, на работни ателиета в близост, договаряне на декори, наемане на персонал и доставчици, позволяващи осъществяването на снимачния процес. Последният се провежда по изготвен план, който маже да бъде променян в процеса на работа, според нуждите на сценария, режисьора, оператора и продуцента. Снимачният процес е динамичен и трябва да се съобразява с редица фактори:
– себестойността на снимачен ден е изключително висока, което изисква максимално оптимизиране и кондензиране;
– времето за снимки е ограничено от необходимостта да се заснемат няколко обекта дневно;
– снимачният екип разполага с един час обедна почивка дневно за целия екип (актьори, статисти и технически екип) и се определя според изпълнението на снимачната програма за конкретен ден. През почивките актьорите и статистите остават облечени в снимачните си костюми и гримирани;
– голяма част от снимките се провеждат навън (улици, паркове, природа), а често и извън населени места.
С оглед горните факти и обстоятелства е възприета практиката, снимачният екип, както чуждестранният така и българският да почива и да се храни заедно по едно и също време. Храната се осигурява за сметка на изпълнителния продуцент, най-често посредством услугите на кетърингова компания. В тази връзка, при заснемането на филмовата продукция дружеството ще предоставя на конкретното място на снимки на целия технически екип, актьори и статисти, участващи в снимачния процес вода, чай, захар, кафе и храна за обяд.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третират по ЗКПО, описаните разходи?
2. Ще има дружеството право на приспадане на данъчен кредит по получените фактури за вода, чай, захар, кафе и храна?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По прилагане на разпоредбите на ЗКПО.
В ЗКПО е регламентирано специфично данъчно третиране на разходите за храна и напитки, предоставени на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), което се изразява в това, че те са социални разходи в натура, когато отговарят на изискванията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и са облагаеми, съответно освободени от облагане, при условията и реда на част четвърта „Данък върху разходите” от същия закон. Предвид цитираната разпоредба, за да се третират разходите за храна и напитки като социални разходи, предоставени в натура, предприятието следва да ги осигурява в качеството на работодател, по смисъла на Кодекса на труда (КТ) или възложител по договор за управление и контрол.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО постановява, че разходите, определени като задължителни с нормативен акт се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
Здравословните и безопасни условия на труда са уредени в КТ, глава тринадесета. Съгласно чл. 285, ал. 1 от КТ работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфиченхарактер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатна храна и/или добавки към нея, са определени с Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея /Наредба № 11/ (обн. – ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г.), издадена на основание чл. 285, ал. 2 от КТ от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Стойността на осигурената храна по реда на чл. 285 от КТ е разход, който попада в хипотезата на чл. 11 от ЗКПО, когато са изпълнени и изискванията на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
Следователно, и в тази хипотеза, за да се приеме, че дружеството има задължение за осигуряване на безплатна храна по чл. 285 от КТ е необходимо същото да действа в качеството на работодател, т.е. при условията на трудови правоотношения.
Принципът на данъчно третиране на разходите, отчетени в резултат на изпълнение на поети ангажименти по силата на договор, е че те са признати за целите на ЗКПО, когато са свързани с дейността и са отразени при спазване на счетоводното законодателство. ЗКПО поставя изискване и за: документална обоснованост на счетоводните разходи съгласно чл. 10 от закона; да не са отчетени при условия, водещи до отклонениеот данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
По втори въпрос:
По прилагане на разпоредбите на ЗДДС.
Според изложената в писмото фактическа обстановка „С.П.” ООД предоставя услуга, свързана с подготовка и заснемане на филм на френска филмова компания. Тази услуга ако е възмездна ще бъде облагаема по смисъла на ЗДДС. Мястото на изпълнение на доставката ще се определи съгласно правилото на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Следователно мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на Франция, където е установен получателя и данъкът ще е изискуем от него. Предвид разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗДДС за тази доставка би следвало да възникне право на приспадане на данъчен кредит, при условие че са изпълнени изискванията на чл.68 – чл.72 от ЗДДС.
В случай, че кетъринга е част от горепосочена услуга по силата на изложените по горе съображения,за доставката ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени условията на чл.68 – чл.72 от ЗДДС.
Ако кетъринг услугата се предоставя безвъзмезно от „С.П.” ООДна участващите в екипа лица трябва да се има предвид, че съгласно чл.9, ал.3 от ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и: 1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит; 2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.
По силата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Видно от текста на цитираната разпоредба, за да има дружеството право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит.
Правото на приспадане на данъчен кредит,съгласно чл.70, ал.1 от ЗДДСне е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 от ЗДДС, когато:
1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Съгласно регламентираните в чл.70, ал.1, т.1 – т.2 от ЗДДС ограничения, за получени стоки и услуги, които са предназначени за извършването на освободени доставки, изброени в чл.39 – чл. 50 от закона, или за безвъзмездни доставки и дейности, различни от икономическата дейност на лицето не би възникнало право на приспадане на данъчен кредит.
Предвид гореизложеното, за да се определи налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, е необходимо да се изясни свързани ли са те с извършването на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС, или пък попадат в ограниченията, изключващи правото на приспадане на данъчен кредит.
Според посоченото в запитването изпълнителният продуцент „С.П.” ООД ще предоставя на целия екип, участващ в снимачния процес храна и напитки.
На основание чл.70, ал.3 т.6 от ЗДДС за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от КТне е предвидено ограничение на правото на приспадане на ДДС. Следователно за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея е необходимо, същата да е предоставена по реда на чл.285 от Кодекса на труда (КТ), и случая да попада в хипотезите за специфичен характер на дейността и специфична организация на труда по смисъла на Наредба № 11 от 21 декември 2005 г.
В случай, че получените стоки (храна и напитки) се предоставят на участници в екипа, които са в трудови правоотношения със „С.П.” ООД, за дружеството би следвало да възникне право на приспадане на данъчен кредит.
Извън регламентираната в чл.70, ал.3, т.6 от ЗДДС хипотеза, за предоставянето на храна и/или добавки към нея,не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.
Ако дружеството не предоставя на лицата получените стоки (храна и напитки)по реда на чл.285 от КТ, право на приспадане на данъчен кредит няма да възникне на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.