определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъ

Изх. № 53-02-25
24.02.2012 г.
ЗДДС,
чл.12, ал.1
чл.21, ал.2
чл.86, ал.3
ДР, §1, т.10
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
… ООД възнамерява да сключи договор за предоставяне на услуги на територията на Република България с юридическото лице …, регистрирано по ДДС в Република Румъния с ЕИК …. Предметът на договора е предоставяне на услуга от … ООД на …., състояща се в маркетингово изследване на българския пазар в областта на системи за сигурност, а именно видеонаблюдателни системи, охранителни системи, системи за контрол на достъп, пожароизвестяване и пожарогасене, както и идентифициране на реални бизнес възможности за потребителя на услугата …. по такъв начин, че последният да е в състояние да стъпва в договорни отношения с трети страни от българския пазар. Доставчикът на услугата – … ООД ще действа и като представител на потребителя на услугата, участвайки по негово желание в договарянето с определени клиенти.
…. няма офис и служители в Република България.
В запитването е поставен въпросът дали в описания случай доставчикът следва да начислява ДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба,изразяваме следното становище:
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Разпоредбата на §1, т.10 от ДР на ЗДДС дефинира понятието „Постоянен обект”. Съгласно същата „Постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Видно от изложената фактическа обстановка, румънското юридическо лице … няма офис и служители в Република България, поради което то може да се определи като чуждестранно юридическо лице, което няма постоянен обект на територията на страната.
По силата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставките е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е в случая това ще е територията на Румъния.
За … ООД, в качеството му на доставчик, не възниква задължение за начисляване на данък, тъй като доставките, които са с място на изпълнение извън територията на страната (в конкретния случай – територията на Румъния), не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от закона. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС доставчикът не начислява данък при доставката с място на изпълнение извън територията на страната.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *