Изх. №24-31-77
Дата: 16.10.2009 год.
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129.
ОТНОСНО: молба за възстановяване на внесени от наследниците на починало самоосигуряващо се лице задължителни осигурителни вноски
Във връзка с писмено запитване на ТД на НАП – гр….. №7903-1/ 15.06.2009г. до Дирекция „ОУИ“- гр. …., препратено по компетентност вна НАП, Ви уведомяваме за следното:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната:
Постъпила е молба от наследниците на починало самоосигуряващо се лице (застрахователен агент) за възстановяване на осигурителни вноски (за ДОО и ЗО), определени и внесени от наследниците след смъртта на самоосигуряващото се лице върху окончателния размер на осигурителния му доход.
Поставен е въпрос дали внесената от наследниците след смъртта на самоосигуряващото се лице сума подлежи на възстановяване.
Видно от изложените аргументи в проекта на отговор на Дирекция „ОУИ“- гр. ….. (в контекста на конкретната фактическа обстановка), е възприето становището, че наследниците на починало лице нямат задължение да подават нито от свое име (в качеството си на наследници), нито от негово име след смъртта му декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с попълнени приложения за извършване на годишно изравняване на дължими осигурителни вноски. В тази част изцяло споделяме изложените доводи, тъй като чл. 3 от ЗДДФЛ регламентира личната отговорност за данъка върху доходите на физическите лица, а чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ указва, че годишната данъчна декларация се подава от данъчнозадължените по този закон лица. В този смисъл наследниците не могат да определят и окончателния размер на осигурителния доход в таблица 1 и 2 към Справката за окончателния размер на осигурителния доход.
След като обаче за починало лице са внесени суми, които не са дължими към съответните фондове на ДОО и НЗОК, както по инициатива на орган по приходите, така и по искане от страна на лицата, които са наследници на починалото лице, възстановяване следва да бъде извършено по реда на чл. 129 от ДОПК.
1
Мотивите ни за това са следните:
В чл. 128, ал.1 от ДОПК се говори единствено за вида на постъпилите суми, с които може да се извърши прихващане – те са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите.
Отчитайки гореизложеното, трябва изрично да подчертаем, че кръгът на субектите, извършили такива недължими плащания не е определен или ограничен само до пряко задължено лице. В този смисъл ограничително тълкуване при приложението на горния текст е недопустимо.
Нещо повече, в чл. 128, ал.2 от ДОПК изрично е уредена хипотеза, в която всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, е длъжно да възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са възстановени надвнесени осигурителни вноски – за задължение за задължителна осигурителна вноска, и става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.
В чл. 129, ал.1 от ДОПК по аналогичен начин кръгът на лицата, които могат да отправят искане за възстановяване на недължимо внесени суми, не е ограничен по никакъв начин. Процедурата започва с подаване на писмено искане от лицето, което е извършило съответното плащане, което по закон изобщо не се е следвало и не може да бъде квалифицирано по друг начин, освен като недължимо платено.
Единствено в чл. 129, ал.5 от ДОПК е записано, че се възстановяват суми на задължено лице, но тази разпоредба е специална по своя характер и урежда особена хипотеза – наличие на влязъл в сила съдебен или административен акт.
В конкретния случай са внесени суми, които макар да са определени по вид и размер като осигурителни вноски, представляват на практика плащане от едно незадължено лице, тъй като след като е починало то не дължи вноски към съответните фондове на ДОО и НЗОК.
Процедурата по чл. 129, ал. 1 от ДОПК може да започне по писмено искане на наследниците на починалото лице. След като безспорно се установи от компетентния орган по приходите, че за починалото лице има недължимо платени осигурителни вноски следва да бъде издаден акт за възстановяване по чл. 129 от ДОПК на наследниците на починалото лице.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’