мястото на изпълнение при доставки на услуги, пряко свързани с международен транспорт.

1157/19.07.2010
Чл.31, т.6 ЗДДС
Относно: мястото на изпълнение при доставки на услуги, пряко свързани с международен транспорт.
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр… с вх. № , предвид неясно изложената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище, съобразено с действащите от 01.01.2010г. разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/.
В писмото сте посочили, че дейността на ЕООД „В” е свързана с митническо и корабно агентиране. Описали сте също, че въз основа на договор ЕАД „П” Ви издава фактура за транспортна обработка на стоки и на основание чл.31, т.6 от ЗДДС облага доставката с нулева ставка на ДДС.
Въпросът Ви е: При префактуриране на услугата по транспортна обработка на стоки на клиенти на дружеството следва ли да се прилага разпоредбата чл.31, т.6 от ЗДДС.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009г./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. В сила от 01.01.2010г. определянето му е в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и отустановяването на получателя на услугата.
Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тази услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя на услугата.
За целите на облагането с ДДС „постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие …………… или друго място, чрез което едно лице извършвацялостно или частично икономическа дейностна територията на една страна” /§ 1, т.10 от ДР на ЗДДС/, а „постоянен адрес” или „обичайно пребиваване” означава мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива в друг документ за самоличност /чл.5, ал.1 от ППЗДДС/.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС са направени изменения и в чл.31,които имат за цел отстраняване на несъответствията на действащата до 31.12.2009г. разпоредба, свързана с международния транспорт, спрямо разпоредбата на чл.148 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
В сила от 01.01.2010г. нулева ставка на данъка върху добавена стойност за визираните в чл.31, т.6, б.”а” от ЗДДС услуги, с място на изпълнение на територията на страната, се прилага единствено за плавателни съдове, които са предназначени за плаване в открито море и се използват за превоз на стоки или пътници, или за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности.
Дефиниция на понятието „открито море” е дадена в чл.1 от Конвенцията за откритото море, ратифицирана с Указ 296 на Президиума на Народното събрание от 7.07.1962г., в сила за България от 30.09.1962г., съгласно който думите „отрито море” означават всички части на морето, които не влизат нито в териториалното море, нито във вътрешните води на която и да било държава. Предвид това определение в писмо изх.№ 26-00-3819 от 14.01.2010г. на Министерството на финансите е указано, че за целите на прилагането на чл.31 от ЗДДС международните води на река Дунав не попадат в понятието „открито море”.
С оглед гореизложеното считаме, че когато мястото на изпълнение на посочените в чл.31, т.6, б.”а” от ЗДДС услуги е на територията на страната и услугите са предоставени на плавателни съдове, предназначени за плаване в открито море, доставчикът може да приложи нулева ставка на данъка, ако разполага с визираните в чл.30, ал.1 от ППЗДДС документи, с които се доказва обработката на съответното плавателно средство, а именно:
– документ, издаден от пристанищното предприятие на корабособственика или на неговия агент за тези услуги, от който е видно, че плавателния съд извършва рейс в открито море, включително рейс в Общността, и са посочени номера и датата на този рейс;
-копие от сертификата за регистрация или акта за националност на плавателния съд,
както и с фактура за доставката, в която като основание за прилагане на нулева ставка е посочено „чл.31, т.6 ЗДДС”.
В хипотеза, при която мястото на изпълнение на услугите по транспортна обработка на стоки, включително на транспортни контейнери е на територията на страната и услугите са предназначени за плавателен съд, чието направление е различно от „открито море” доставките подлежат на облагане с 20 % ДДС. Този начин на облагане се прилага и когато доставчикът не разполага с документите по чл.30, ал.1 от ППЗДДС, удостоверяващи обстоятелствата за облагане с нулева ставка на данъка.
Когато получателят на визираните в чл.31, т.6, б.”а” от ЗДДС услуги е данъчно задължено лице, установено извън територията на страната по силата на чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставките също ще бъде извън територията на страната. В този случай разпоредбата на чл.83, ал.6 от ЗДДС регламентира, че не се начислява данък. Във фактурата доставчикът следва да посочи „чл.21, ал.2 ЗДДС” като основание за неначисляване на ДДС.
По силата на чл.38а, ал.1 от ППЗДДС за доставки, с място на изпълнение извън територията на страната с получател данъчно задължено лице, установено извън територията на страната, доставчикът също трябва да разполага с документите по чл.30, ал.1 от ППЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар