2_2238/ 21.08.2008 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.7
Регламент 1408/71-чл.13,ал.1,14-17
ОТНОСНО: Осигуряване на управител на търговско дружество, който е гражданин на държава-членка на Европейския Съюз
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че дружеството ………………………………. 100 % собственост на чуждестранно юридическо лице. Управителят по съдебно решение е чуждестранен гражданин /Ирландия/, който не пребивава постоянно в Република България. Определил е пълномощници за осъществяване на различните си административни функции. Желаете да получите отговор на въпроса: следва ли управителя да се осигурява като самоосигуряващо се лице и от кой момент трябва да започне неговото осигуряване ?
С оглед надействащата нормативна база, изразявам следното принципностановище:
Съгласно дефиницията дадена вчл.5, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Основание за задължително осигуряване на самоосигуряващите се лица е чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО.
На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонфицирани дружества.
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че собственик на търговското дружество /ЕООД/ е чуждестранно юридическо лице. В този смисъл липсва законово основание управителя на дружеството да се осигурява като самоосигуряващо се лице, тъй като в конкретния случай той не е собственик или съдружник в търговското дружество.
С договорът за управление и контрол се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителя се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени резултати в определен срок. Такъв договор се смята за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител-срещу заплащане на възнаграждение.
На основание чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално оигуряване /КСО/, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове. Съгласно чл.6, ал.3 от КСО осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професиии не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
След 2007 г. във връзка с приемането на Република България за пълноправен член на Европейския съюз пряко действие намират разпоредбите на Регламент /ЕИО/№ 1408/71 и № 574/72 заприлагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността.
Приложимото законодателство за лицата, включени в персоналния обхват се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент№1408/71(чл. 13 – 17). В чл. 13, ал. 1 e изведено основното правило, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна – членка и това е законодателството в държавата на заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС. Следователно за гражданите на други страни – членки на ЕС, които упражняват трудова дейност като наети или самостоятелно заети единствено на територията на нашата страна са субект на вътрешното ни законодателство и подлежат на осигуряване съгласно действащите в Република България нормативни актове (законодателството в държавата на заетост).
От основнотоправило съществуват редица изключения, изложени в чл.14-17 от регламента и наречени – особени правила. Такива особени правила съществуват при:упражняване на трудова дейност едновременно в две държави членки, командироване,упражняване на самостоятелна трудова заетост, за моряците, в международния транспорт, за наетите в дипломатически и консулски служби и т.н.
От горното е видно, че изложената в запитването ви фактическа обстановка е недостатъчна за правилното определяне на приложимото законодателство. Заопределяне на относимата в конкретния случай разпоредба на Дял ІІ «Определяне на приложимото законодателство» от Регламент 1408/71 санеобходимиданни относно:
– на територията на коя държава-членка пребивава по смисъла на чл.1 от Регламент 1408/71 лицето;
– какъв статут има лицето на територията на Ирландия – статут на наето и/или самостоятелно заето лице по смисъла на регламент 1408/71;
– упражнява ли трудова дейност и на територията на друга държава-членка на ЕС;
‘