ДОПК – чл. 110, ал. 4, чл. 81, ал. 1, т. 2- 4, чл. 84, ал. 1 и ал. 2
ОТНОСНО:Наемане на персонал – чуждестранни физически лица от български работодател с цел командироване на работа в Германия
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН …….,
В отговор на Ваше запитване, ……., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването дружеството, което представлявате, назначава персонал – български граждани и командирова работници от Република България за Германия и Латвия по договор за добиване на торф. Интересувате се дали имате право да наемете полски и румънски граждани по българското законодателство и да ги командировате на работа в Германия. Питате още, ако това е възможно, какъв идентификационен номер да ползвате за чуждите работници, които нямат издаден ЕГН в Република България.
Във връзка с гореизложеното, отговаряме следното по поставените въпроси:
Съгласно чл. 70, ал. 1 – 3 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна. Разрешението по ал. 1 се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец. Не се изисква разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в Република България или на чужденци, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, както и в случаите, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Трудовите и осигурителните отношения на чужденци, наемани на територията на Република България от местни работодатели, се уреждат по условията на българското трудово и осигурително законодателство (чл. 73 от ЗНЗ).
Предвид посочените разпоредби въпросът относно възможността български работодател да назначи на работа чуждестранни физически лица с цел да ги командирова на работа в друга държава е извън компетентността на Националната агенция за приходите (НАП).
Идентификацията на работниците и служителите – чужди граждани, които нямат издаден ЕГН в Република България, се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 84, ал. 1 от ДОПК регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец (чл. 84, ал. 2 от ДОПК). Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер (чл. 84, ал. 3 от ДОПК).
За издаване на служебен номер задълженото лице следва да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП искане (по утвърден образец) лично или чрез упълномощено от него лице. При упълномощаване на друго лице не се изисква нотариална заверка на пълномощното (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).
‘