Попълване на Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

ДОПК – чл. 104, чл. 128, ал. 1 и чл. 129, ал. 1 и 2;
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, ал. 4 и ал. 6, чл. 6, ал. 7 и 8 и чл. 157, ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1 и 2;
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. – чл. 6а, ал. 1, ал. 8 и ал.11
ОТНОСНО: Попълване на Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. ………. от 24.02.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
В писмото си описвате следната фактическа обстановка:
Извършвате дейност като нотариус и се осигурявате съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО като самоосигуряващо се лице върху максималния размер на осигурителния доход.Внасяте осигурителни вноски и за риска „Общо заболяване и майчинство”. От 2010 г. на основание решение на ТЕЛК получавате пенсия за инвалидност, но при определяне окончателния размер на осигурителния Ви доход за здравно осигуряване за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. размерът на пенсията не е взет предвид.
През 2013 г. сте продължили да се осигурявате върху максималния осигурителен доход, като за периода от 03.09.2013 г. до 16.09.2013 г. и от 28.10.2013 г. до 30.11.2013 г., през който сте ползвали отпуск за временна неработоспособност, осигурителните вноски са внесени върху максималния осигурителен доход, изчислен пропорционално на отработените дни. Облагаемият доход от дейността Ви, деклариран в Приложение № 3 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, е 100 хил. лева. Следвайки указанията за попълване на таблици 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г., резултатът, който се получава, е че за периода на временната неработоспособност дължите изравнителни осигурителни вноски, въпреки че авансово сте се осигурявали върху максималния размер на осигурителния доход.
При така представената фактическа обстановка, поставяте следните въпроси:
1.Може ли да подадете коригираща Справка за определяне окончателния размер на осигурителния доход за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и да Ви бъдат възстановени надвнесените авансови здравноосигурителни вноски за тези години?
2.Ако бъде направена корекция на Таблица № 2, как следва да се подадат данните в декларация образец № 1, предвид това, че би се получила разлика между осигурителния доход за социално и здравно осигуряване?
3.Дължими ли са така определените осигурителни вноски за довнасяне върху окончателния размер на осигурителния доход за 2013 г.? Как следва да се разпредели сумата от 100 хил. лв. за съответните месеци на годината, за да не се получава разлика за довнасяне в месеците, през които сте били в отпуск по болест? Следва ли от максималния осигурителен доход да се извади размерът на пенсията и едва тогава да се изчисли дължимата осигурителна вноска?
Предвид изложеното и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
От 01.01.2011 г. е въведен диференциран размер на минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица в зависимост от облагаемия доход, който са декларирали като самоосигуряващи се лица. В чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2013 г. са определени следните размери на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, включващ и общо заболяване и майчинство, не внасят осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, поради което в тези случаи месечният осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни (арг. от чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/).
Поради уреденото в чл. 157, ал. 6 от КСО ичл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване уеднаквяване на осигурителните доходи за социално и здравно осигуряване, задължителните осигурителни вноски за ДЗПО-УФ и за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса) се внасят на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, включително упражняващите свободна професия, се осигуряват по свое желание. Поради това, че разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО не е пренесена в Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО се дължат и когато лицата са пенсионери.
Самоосигуряващите се лица определят годишния си осигурителен доход по описания по-горе ред на чл. 6, ал. 8 от КСО като пренасят облагаемите доходи, декларирани в съответните приложения на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Образец 2004) към декларацията. При вписване на данните в Таблици № 1 и № 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход те следва да спазват указанията за попълването им, които са съобразени с разпоредбите на осигурителното законодателство.
В колона 3 от Таблица № 1 се попълват доходи от дейност по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО, и като наето лице в случаите по чл. 14в, б. “б” от Регламент 1408/71, върху които се дължат осигурителни вноски.
В колона 4 се попълва избраният осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.
Колона 5.3 се попълва от лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, чийто облагаем доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Същите формират годишния осигурителен доход като на ред 13, колона 5.3 на Таблица 1 вписват облагаемия доход деклариран в Приложение 3, таблица 6, ред 6.10. Месечният осигурителен доход се определя, като тази сума се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.
Когато самоосигуряващото се лице не е извършвало дейност през целия месец или е било във временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете (при условие, че е осигурено за фонд “Общо заболяване и майчинство”), окончателен размер на осигурителния доход следва да се определи само за времето, през което е извършвало дейност. За тази цел сумата от ред 13 на колона 5.3 трябва да се раздели на броя на работните дни, през които е упражнявана дейността. Месечният осигурителен доход се определя, като така изчисленият средно дневен осигурителен доход се умножи по броя на работните дни за всеки месец от периода, през който лицето е упражнявало трудова дейност.
В колона 6 се попълва сборът от осигурителните доходи, върху които са дължими осигурителни вноски (колона 3 и колона 4).
В колона 7 се вписва сумата от общия осигурителен доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван от сбора на доходите, вписани в колона 3 и колони 5.1 до 5.5. Сумите вписани в колона 7 не могат да превишават максималния размер на осигурителния доход за съответния месец.
Следвайки схемата за образуване размера на годишния осигурителен доход (сумата от ред 13 на колона 7 – сумата от ред 13 на колона 6), се получава размерът на осигурителния доход, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО.
В разглеждания казус, доколкото с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. декларирате само доход от упражняване на свободна професия, за Вас не възниква задължение да попълвате колона 3 на Таблица 1.
В кол. 4 за периода от м. януари до м. август и м. декември в колона 4 следва да попълните максималния месечен размер на осигурителния доход, върху който сте внасялиавансово осигурителни вноски. Предвид обстоятелството, че през целия месец ноември сте във временна неработоспособност, колона 4 за този месец не следва да попълвате, а за месеците септември и октомври следва да впишете месечния осигурителен доход, определен пропорционално на отработените дни: м. септември за 11 работни дни – 1210,00 лв. (2200лв. : 20 дни х 11 дни) и м. октомври за 19 дни – 1817, 39 лв. (2200 лв. : 23 дни х 19 дни). На ред 13 в колона 4 ще се формира общият осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски – в размер на 22827,39 лв.
Декларираният облагаем доход от упражняването на свободна професия в размер на 100 хил. лв. се пренася от ред 6.10 на Таблица 6 в Приложение 3 на данъчната декларация на ред 13 от колона 5.3 в Таблица № 1 и се разпределя за периода, през който е упражнявана дейността, т.е. само за отработените дни, като дните във временна неработоспособност се изключват. Разпределението става по следния начин: Сумата на облагаемия доход от упражняването на дейността се разделя на броя на отработените дни за годината и полученият среднодневен осигурителен доход (100 хил. лв. : 218 дни) се умножава по броя на работните дни за всеки от месеците, през които е упражнявана дейността: м. януари 22 дни – 10091,84 лв.; м. февруари 20 дни – 9174,40 лв.; м. март 21 дни – 9633,12 лв.; м. април 22 дни – 10091,84 лв.; м. май 19 дни – 8715,68 лв.; м. юни 20 дни – 9174,40 лв.; м. юли 23 дни – 10550,56 лв.; м. август 22 дни – 10091,84 лв.; м. септември 11 дни – 5045,92 лв.; м. октомври 19 дни – 8715,68 лв.; м. ноември 0 дни – 0 лв.; м. декември 19 дни – 8714,72 лв.
В колона 6 се пренасят данните от колона 4, т.е. общият осигурителен доход на ред 13 от колона 6 е в размер на 22827,39 лв.
В колона 7 се прехвърля сумата на общия осигурителен доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, вписан в колона 5.3. Сумите в колона 7 не следва да надвишават максималния размер на осигурителния доход за съответния месец, следователно за м.ноември не вписвате доход, а за всички останали месеци в периода от м.януари до м.октомври вкл. и м.декември месечният осигурителен доход е в размер на 2200 лв. На ред 13 колона 7 формирате доход в размер на 24200 лв.
Размерът на осигурителния доход, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО, е 1372,61 лв. (24200 лв. – 22827,39 лв.).
Следва да отбележим, че принципът на пропорционалността не се прилага при определянето на максималния размер на осигурителния доход за всички категории лица, визирани в чл. 4 от КСО в т.ч. и за самоосигуряващите се лица. Това е така предвид факта, че в осигурителното законодателство липсват разпоредби, указващи пропорционалното изчисляване на максималния размер на осигурителния доход на база отработени дни, каквито изрични разпоредби има по повод пропорционалното определяне на минималния осигурителен доход, регламентирано в чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, в случаите на неупражняване на трудова дейност през целия месец от самоосигуряващите се лица. Поради това, месеците с дни във временна неработоспособност, за които авансовите осигурителни вноски са изчислени върху максималния размер на осигурителния доход, определен пропорционално на отработените дни, се „

Оценете статията

Вашият коментар