Изх. № 24-34-111
Дата: 05.06.2009 год.
ДОПК, чл. 121, ал. 3;
ДОПК, чл. 195, ал. 1.
Във връзка с Ваше запитване постъпило с вх.№ 24-34-111/29.04.2009 г относно налагането на мярка – „забрана за напускане на територията на страната на кораб“ , Ви уведомявам за следното:
По отношение на налагането на възбрана върху кораб като предварителна обезпечителна мярка и въпроса за налагане на забрана за напускане на страната на кораб:
Съгласно чл. 121, ал. 3 от ДОПК, основно изискване при налагането на предварителни обезпечителни мерки е те да бъдат налагани върху активи, обезпечаването на които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Налагането на предварителни обезпечителни мерки представлява изключение от общия принцип /чл. 195, ал. 1 от ДОПК/, че на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания. Същите са допустими при наличието на изрично законово основание -ДОПК и предвидените в същия кодекс условия.
Целта на налагането на принудителна административна мярка от каквото и да е естество е да принуди длъжника да внесе дължимите си вземания. В случай обаче, че вземанията не са все още определени, а предполагаеми такива, то налагането на мярка на принуда за внасяне на едно предполагаемо, бъдещо вземане по акт, който все още не е издаден, и при липса на друго изпълнително основание по ДОПК, е лишено от основание. Принудителна административна мярка „задържане на кораб“ не е предвидено в ДОПК. В чл. 364 от Кодекса на търговското корабоплаване е предвидена възможност Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация“ или капитанът на пристанище да задържи български или чуждестранни кораби и товари за неиздължени суми за митнически, пристанищни и други такси, налози и глоби, за които е предявено искане от страна на органи на изпълнителната и съдебната власт или от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“ до издължаване на същите. В този смисъл, дори и ако се приеме, че налагането на принудителна административна мярка „задържане на кораб“ по реда на чл. 364 от Кодекса на търговското корабоплаване е допустимо за несъбрани данъчни и осигурителни задължения, то при липсата на ревизионен акт или друго изпълнително основание по ДОПК, с което същите да бъдат определени, е недопустимо да се иска нейното налагане.
По отношение на налагането на възбрана върху кораб, като обезпечителна мярка за установено и изискуемо вземане и въпроса за налагане на забрана за напускане на страната на кораб:
Предпоставка за налагане на различните видове обезпечителни мерки са затруднения или невъзможност за събиране на публичното вземане. Възбраната е обезпечителна мярка, която публичните изпълнители налагат с цел длъжникът да бъде лишен от възможността да се разпореди с недвижимия имот или кораба, като прехвърли правото на собственост на трето лице.
В рамките на производството по издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания и при съобразяване на законовите изисквания, същият има правомощието да наложи допустимите от ДОПК видове обезпечителни мерки. Мерки на административна принуда са допустими, само ако са изрично предвидени в закон. „Забрана за напускане на територията на страната на кораб“, независимо дали същият е възбранен или не, е мярка на административна принуда, която не може да бъде наложена от публичните изпълнители за неплатени публични задължения. Налагането на същата, съгласно чл. 364 от Кодекса на търговското корабоплаване е от компетентността на други органи – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация“ или капитанът на пристанище. В този смисъл тяхна е компетентността и относно преценката дали да наложат забрана за напускане на територията на страната на кораб, като мярка на административна принуда, за неплатени публични задължения, когато същите са установени по реда на ДОПК. В случай, че наложените обезпечителни мерки не гарантират достатъчно пълно и ефективно събирането на установените със способите на ДОПК публичните задължения няма пречка от страна на НАП да се отправи искане за налагане на мярката „забрана за напускане на територията на страната на кораб“ по чл. 364 от КТМ. Следва обаче да се има предвид, че доколкото такава забрана би възпрепятствала сериозно дейността на длъжника, към искане за налагане на такава мярка следва да се подхожда с особено внимание.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’