2_501-1/22.04.2013г.
ЗДДС,чл.113, ал.1
Представляваното от Вас дружество е сключило договор за правни услуги с физическо лице – адвокат, което е регистрирано по ЗДДС. При настъпил падеж на някоя от вноските по договора лицето издава прономерован „Договор за правна защита и съдействие” от кочан предоставен от Адвокатска колегия.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса: „Договор за правна защита и съдействие” достатъчен документ ли е, за да бъде включен в дневника за покупки, респективно ще бъде ли признато правото на данъчен кредит на представляваното от Вас дружество, като се има предвид чл.113, ал.1 от ЗДДС?
На основание изложената от Вас фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС указва, че всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона.
Фактурата се издава най-малко в два екземпляра, не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Фактурата задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.114, ал.1 от ЗДДС. В случаите, когато фактурите се издават от регистрирани по ЗДДС лица, на основание чл.78, ал.1 от ППЗДДС същите трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването: пореден номер, гриф „оригинал” на първия екземпляр, наименование, идентификационен номер на доставчика и идентификационния номер по ДДС по чл.94, ал.2 от закона.
В ал.3 на чл.113, т.7 от законае регламентирано, че фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирано по закона физическо лице, различно от едноличен търговец, когато за извършените от лицето доставки се издава документ по реда на специален закон.
Доколкото за доставчика на правни услуги не са налице предпоставките в посочената разпоредба, същият на основание чл.113, ал.1 от закона е задължен да издаде фактура за извършените от него доставки на услуги.
Правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени изискванията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС ине са налице ограниченията по чл.70 от закона. Съгласно чл.71, т.1 от ЗДДС, условие заупражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, е лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Видно от текста на цитираната норма, за да упражните право на данъчен кредит е необходимо да притежавате фактура, съставена в съответствие с изискванията на чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС.
Следва да имате предвид, че преценката относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същият, на основание чл. 4 от ДОПК, осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства. Въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, органът по приходите е този, който установява наличието на кумулативните изисквания относно правото на приспадане на данъчен кредит.
‘