2_536-1/09.05.2014г.
ЗДДС чл.95, ал.1
ЗДДС чл.94, ал.2
ППЗДДС §1, т.2
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване, заведено с вх.№ ….. в регистъра на дирекцията, в което е изложена следната фактическа обстановка:
В качеството на едноличен търговецс фирма„ХХ“ и ЕИК 000 сте регистрирано по ЗДДС лице. Осъществяваната дейност от търговеца е строителство. Дейността на ЕТ е преустановена от 00г., като регистрацията по ЗДДС не е прекратена.
През 2012г. сте регистриран като земеделски производител в ОД „Земеделие“гр. …. и сте започнали дейност по производство на непреработена земеделска продукция. Уточнявате, че не сте регистриран по ЗДДС в качеството наземеделски производител.
Въпросите, които поставяте са:
1.Следва ли при извършване на продажби като земеделски производител да начислявате ДДС върху продадената земеделска продукция, при условие черегистриран по ЗДДС е едноличният търговец за дейност строителство?
2. Какъв идентификационен номер по ЗДДС следва да се посочва във фактурите за продажби на земеделска продукция? Ако продажбите се извършват с ИН по ЗДДС на ЕТ – кой подава месечна справка-декларация по ЗДДС?
3. Ако земеделският производител извършва облагаеми доставки ще има ли право на данъчен кредит за получени доставка, отнасящи се до дейността му като ЗП на непреработена земеделска продукция?
При така изложената фактическа обстановка, предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Търговец по смисъла начл. 1, ал. 1 от ТЗе всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените вт. 1 – 15 на цитираната алинея сделки. Едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти. Чрез регистрацията като търговец се разширява правоспособността на физическото лице да осъществява търговска дейност, а не се създава друг данъчен субект.
По силата на чл.95, ал.1 от ЗДДС на регистрация по ЗДДСподлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки наили услуги по чл.12 от с.з.
Данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДСе всяко лице, което извършва независима икономическа дейност.
Независима икономическа дейност съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Физическото лице може да осъществява независима икономическа дейност в различни качества- като едноличен търговец, свободна професия, земеделски производител и др., които да изискват различни вписвания в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, но данъчно задължено е самото физическо лице и именно то като данъчен субект подлежи на регистрация за целите на ЗДДС.
На основание чл.86, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано лице е длъжно да начисли данък за извършените облагаеми доставки, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период и посочи документа в дневника за продажби за този данъчен период.
Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната ( чл.12 от с.з.).
Тъй като данъчно задължено лице е самото физическо лице, то е задължено да начисли ДДС за извършените облагаеми доставки, независимо в какво качество ги е извършило- търговец, земеделски производител или друго.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 94, ал.2 от ЗДДС с вписването в специалния регистър за целите на облагането с ДДС регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът “ВG“.
Споредразпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
Тъй като притежавате идентификационен номер по ДДС в качеството си на едноличен търговец, следва да посочвате този номер за целите на ЗДДС за всички извършвани доставки, представляващи независима икономическа дейност, независимо в какво качество сте ги извършили.
Този номер следва да посочвате във фактурите, съгласно изискванията на чл.114, ал.1, т.5 и т.8 от ЗДДС.
Ако едноличният търговец бъде заличен в търговския регистър следва да имате предвид и разпоредбата на §1, ал.4 от ДР на ППЗДДС, съгласно която,когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е поставен знакът “BG“.
На основание чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри- дневник за покупки и дневник за продажби. Тъй като регистрираното лице е самото физическо лице, то същото е задължено да подаде справка-декларация, в която следва да посочи ДДС номера, получен в качеството му на едноличен търговец.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки и не са налице ограниченията по чл.70 от ЗДДС.
Получателят по доставката упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред (чл.71, т.1 от ЗДДС).
Правото се упражняваза данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
‘