2_1493/01.07.2009
Наредба №Н-18/2006 , чл.25, ал.1 и ал.3
ЗДДС чл.113, ал.1
Отправили степисмено запитванедо……,в което сте изложили следната фактическа обстановка:
Дирекция ”…”в качеството си на упълномощен представител на договарящия орган Агенция по заетостта, има сключени договори по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд за финансовата рамка 2007-2013 г.. От бенефициент е внесено исканеза междинно плащане, в което е предявена за сертифициране сума за закупени материали, доказана с фактура с дата 19.11.2008 г., към която е приложен касов бон от 28.11.2008 г. за извършено плащане в брой. Фактурата е данъчна, като предявената за възстановяване сума е в стойността на данъчната основа, т.к. сумата, представляваща ДДСе невъзстановима по програмата, съгласно одобрения бюджет по проекта на бенефициента.
Въпросът, който поставяте е : Противоречат ли на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, ЗДДС или друг нормативен акт, представените разходооправдателни документи/фактура и касов бон/ в поредността на горецитираните дати?
Разпоредбата на чл. 118, ал, 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (обн. ДВ. бр.63/2006г., изм. бр.86/200бг., бр.105/2006г., бр.108/2006г., бр.113/2007 г.) задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Съгласно ал. 2 към чл. 118 от ЗДДС фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните, техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на Министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ. бр. 106/2006 г., изм.бр.7/2007 г., ДВ бр.79/2007 г.).
Съгласно чл.3 от посочената наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.
Разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18 на министъра на финансите регламентира, ченезависимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Изключение от това правило са случаите при извършване на разносна търговия, когато фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането/чл.25, ал.2/.
В общия случайНаредба №Н-18/2006 г. на МФ,свързва момента на издаването на фискална касова бележка с този на плащането. Издаването на фактура по реда на чл.113 от ЗДДС е обусловено от други фактори. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл. 113, ал. 4 от ЗДДС).Определяне на датата на данъчното събитие се извършва съобразнорегламента на чл.25 отЗДДС. Данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължени лица по закона лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стокипо чл.16 от с.з., като данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.Изключенията на това правило са изчерпателно посочени в чл.25, ал.3 иал.4.
Предвид различния регламент е възможно двата документа да бъдат издадени на различни дати.
‘