ЗДДФЛ, т. 26, буква е, параграф 1,КСО, чл.4а,КСО, чл.10,ЗЗО, чл.40а,ЗДДФЛ, чл.4,ЗДДФЛ, чл.5,ЗДДФЛ, чл.6,ЗДДФЛ, чл.7,ЗДДФЛ, чл.50,ЗДДФЛ, чл.75,ЗДДФЛ, чл.76,КСО, чл.4,ЗЗО, чл.33

2_1447/18.08.2010
ЗДДФЛ – чл. 4, 5, 6, 7, 50, 75,76, & 1, т.26, б.”е”
КСО – чл. 4, 4а, 10
ЗЗО – чл. 33, 40а
ОТНОСТНО: Определяне данък, социално и здравно осигуряване на български гражданин работещ в Китай
Отправили сте писмено запитване
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че съпругът Ви е български гражданин, който е нает на работа от сингапурска фирма и работи в Китай. Пребиваваизвън България повече от 183 дни в годината. Семейството му и неговите имоти се намират на територията на България.Лицето няма доходи от дейности на територията на България.
Въпросите, които поставяте са:
1. Необходимо ли е да плаща данъкпо ЗДДФЛ и социални осигуровки в България върху получените средства от чужбина?
2. Необходимо ли е да подава годишна данъчна декларация за доходите си?
3. Ако лицето работи извън България, но пребивава на територията на страната повече от 183 дни какви данъци и осигуровки дължи?
Във връзка с поставените от Вас въпроси следва да Ви уведомя, че съгласно разпоредбите на чл.17, ал.1, т.5, б.”б”от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), регламентиращи основните права и задължения на лицата е и правото им да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК регламентира случаите, в които задълженото лице действа съобразно писмените указания от орган по приходите, които пряко кореспондират с правомощията на НАП, определени в чл.3, ал.1, т.1 от Закона за Националнатаагенция за приходите (ЗНАП) да разяснява правата и задълженията на задължените лица.
Предвид горепосочените основания и съгласно т.4.3. от Процедура ДОМ – 01, утвърдена със заповед № ЗЦУ – 80/02.02.2009г. на изпълнителния директор на НАП, отговор не се предоставя, когато запитването не съдържа данни, идентифициращи подателя или задълженото лице (когато подателя не поставя въпрос за своите задължения, а за друго задължено лице) или не е приложено пълномощно, с което се упълномощава друго лице за съответните действия по подаване на запитването.
Предвид горното, изложената от Вас непълна и неясна фактическа обстановка и действащата нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
Съгласно нормите на чл. 3 от Закон за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ),данъчно задължени лица по този закон са местните и чуждестранните физически, които са носители на задължението за данъци.
В разпоредбата чл. 4 от ЗДДФЛ, е регламентирано, че местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
-което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постояненадрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Когато със съответната страна, няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, местните физически лица, които имат доходи от тази страна, при определянето на данъка ползват данъчен кредит по реда и при условията на чл. 76 от ЗДДФЛ.
Правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическа лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната сатрудови правоотношения по смисъла нат.26, предл. второ от §1 от ДР на ЗДДФЛ.
В зависимост от дефинирането на конкретното физическо лице като местно или като чуждестранно са и ангажиментите му по повод декларирането на доходите му.
На основание чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща през 2010 г., местните физически лицаподават годишна данъчна декларация по образец за
1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28;
2. доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
3. придобитите през годината от източник в чужбина доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл.38, ал.8;
4. притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.
5. предоставените/получените парични заеми, както следва:
а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци
общо надхвърля 40 000 лв.;
в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.
Чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за доходите, по ал. 1, т. 1 и 2 и в случаите по чл.37а.
Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, буква”е”от допълнителната разпоредба, подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за тези доходи.
Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларацияудостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава.
За доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия“, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък.
Поради обстоятелството, че във фактическата обстановка не е посочено как точно е наето лицето, следва да имате в предвид, че кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от КСО.
Следователно, задължение за социално осигуряване възниква когато е налице упражнявана трудова дейност, осъществявана по реда на чл.4 и/или чл.4а и договорено, начислено или получено възнаграждение.
Съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава.
Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите /чл. 40а от ЗЗО/
Здравноосигурителните права на лицата, след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски.
До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите

Оценете статията

Вашият коментар