НАРЕДБА Н-18, чл.27,ЗДДС, чл.113

Изх. № 24-34-68
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Уважаема госпожо ,
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-34-68/06.02.2007 г.,Ви уведомява следното:
Доколкото в писмото Ви не описвате конкретна фактическа обстановка и зададеният въпрос е твърде общ, изразявам следното принципно становище:
Разпоредбата на чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Съгласно чл. З, ал. 1 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ. бр. 106/2006 г., изм. ДВ. бр.7/2007 г./ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път.
Разпоредбата на чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата по чл. З, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
1.група “А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане
с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДЦС, както и за
продажби, за които не се начислява ДЦС;
2.група “Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност;
3.група “В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход
на течни горива;
4.група “Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат със 7 % данък
върху добавената стойност.
Одобрените и разрешени за разпространение в България фискални устройства позволяват програмиране на редица параметри, като наименования и цени на стоки и услуги, групирането им по различни признаци, програмиране на видове плащания и др.
Това дава възможност на лицето по чл.З да конфигурира устройството си в съответствие с организацията и дейността на конкретния търговски обект. На основание чл. 113 от ЗДЦС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга освен в случаите, когато доставките се документират с протокол’по чл. 117 от ЗДЦС. Изискванията към фактурите са посочени в чл. 114 от ЗДЦС. /
ЗАМ-
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар