Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в дирекцияОДОПе изложена следната фактическа обстановка:
ЕТ е с предмет на дейност- добиване на инертни материали на кариера в с. Каменец, Община Стралджа, Област Ямбол. За целите на дейността се използва гориво. Уточнено е в запитването, че обектът, на който се работи / кариера за добив на инертни материали /, не разполага с покритие на мобилен оператор и връзка с такъв. Към запитването са приложени отговори на съответните мобилни оператори.Сочи се в запитването също, че зареждането на собствената техника с гориво ще се осъществява от модул за съхранение на гориво под наем- модел ДЖАН № 25/2014, с вместимост 9 кубични метра / 9000 литра /.Горивото ще се използва единствено за собствени нужди и няма да се осъществяват продажби. Собствените машини са верижни и тежкотоварни и технически е трудно придвижването им до бензиностанция или обект за зареждане на гориво.
В тази връзка и предвид измененията в Наредба № Н-18/ 2006г. /ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. / се поставят следнитевъпроси:
1.Възможно ли е лицето да извършва зареждане на гориво за собствени нужди без да има монтирана нивомерна измервателна система, при положение, че гореописаната кариера няма покритие на мобилен оператор?
2.Попада ли лицето в хипотезата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. и съответно- възниква ли необходимостта от инсталиране на измервателно устройство на съда, от който се извършва зареждането на гориво?
3. В случай, че лицетопопада в хипотезата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г., по какъв начин следва да се осъществява отчетността на зареденото от машините гориво?
Предвид недостатъчно изяснена фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразяваме следното принципно становище:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, в сила от 01.01.2015г., регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техниказа собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В случая е важно да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Следва да се обърне внимание, че горната разпоредба не се прилагаот лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Алинея 12 не се прилага също от лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари /чл.3, ал. 13, изречение второ / доп.- ДВ, бр. 84/2015г., в сила от 30.10.2015г. /.
Съгласно ал. 14 на горната разпоредба, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Видно от изложената фактическата обстановка, ЕТ разполага с модул за съхранение на гориво с вместимост над 1000 литра, от който се извършва зареждане на собствени верижни и тежкотоварни машини. В случаядружеството не попада в изключенията нана чл.3, ал. 14 от Наредбата, в които лицата са задължени да подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Предвид гореизложеното, за ЕТ е налице задължениеда регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3 на чл. 3 от Наредбата, а именно- чрез ЕСФП, както и задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система / чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. /.
Разпоредбата на §59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006г. (ДВ, бр. 83 от 2015 г., в сила от 27.10.2015г.) регламентира, че при постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл.3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие.
Прилагането на разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата е допустимо единствено в обекти, за които е налице постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие. В конкретния случай постоянната неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие се доказва с писма от всички мобилни оператори, че в района на обекта няма покритие.
До осигуряване на покритие и установяване на дистанционна връзка с НАП следва да се се прилага редът на Наредбата до въвеждане на изискването за дистанционна връзка, а именно- при зареждането на течни горива от собствена колонка за нуждите на дружеството следва да се идава фискална касова бележка от ЕСФП от модел, одобрен преди изменеието на Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от наредбата (ДВ, бр. 77/2009 г.) лицата по чл. 3, ал. 2 от наредбата представят данни от дневния отчет на всяка фискална памет от ЕСФП за всеки ден, за който лицето е длъжно да състави дневен отчет на обекта, до края на следващия ден в ТД на НАП по регистрация на лицето. Данните се подават по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис чрез попълване на данни или изпращане на файл чрез WEB-базирано приложение на интернет страницата на НАП. Форматът на файла и изискванията към съдържащите се данни са уредени в приложение № 16 (ДВ, бр. 77/2009 г.). Подаването на данните се извършва чрез електронна услуга “Подаване на данни от ЕСФП за дневен отчет“, публикувана в Електронни услуги на НАП “Е – услуги с електронен подпис“.
Обръщаме внимание, че работата с ЕСФП от модел, одобрен преди изменението на Наредба № Н-18/2006г., е разрешена самодо осигуряване на покритие от мобилните оператори / чл. 59, ал. 3 от ПЗР на Наредбата /.
‘