Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗКПО.

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗКПО.

Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОУИ »- са изложени следните фактически обстановки :
I.В запитването посочвате, честе сключилидоговор за финансиране на продажби на компютърна техника с Уникредит ……. При сключване на Договор за кредит на клиента /който винаги е физическо лице/ издавате фактура за плащане по банков път или фактура за смесено плащане- когато клиентът плаща т.нар.” първоначална вноска ” в брой в офиса на фирмата. Задължителното издаване на фактура на името на клиента, а не на Уникредит ….. е изискване на кредитната компания.Дружеството в случая се явява посредник и получава по банков път от Уникредит ….. или целия размер на финансираната сума / когато няма първоначална вноска /, или финансираната сума, намалено с първоначалната вноска. Същото експлоатира ново фискално устройство / TPEMOL ZM- KL / , в което фабрично са въведени плащания : в брой, чек, карта, талон.
Поставени са следните въпроси, свързани с двата варианта на плащане по така издаваните фактури:
1.В първия случай, когато цялата сума е на кредит, освен фактура, издадена на името на клиента, с отбелязано плащане по банков път, необходимо ли е издаването и на фискална касова бележка и ако да- като какъв вид плащане трябва да се маркира?
2.Във втория случай, когато част от сумата е платена в брой, а останалата част е на кредит, освен фактура, издадена на името на клиента, с отбелязано смесено плащане и фискална касова бележка за сумата в брой, необходимо ли е издаване и на фискална касова бележка за останалата сума на кредит и ако да- като какъв вид плащане следва да се маркира.
3. Ако е необходимо по- горе описаните суми да се отразяват и на фискално устройство, то разрешено ли е да се добави в него вид плащане с име « лизинг Уникредит» ? Това от обслужващата сервизна фирма ли следва да се осъществи?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси,изразяваме следнотостановище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г./Изм.- ДВ, бр. 48 от 2011г., в сила от 24.06.2011г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / ФУ /, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
По отношение на първият посочен в запитванетовариант на плащане/ цялата сума е на кредит /:
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията на стоките и услугите се извършват единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение отчитане на получените финансирани суми /чрез Целевия стоков кредит / чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
По отношение на вторият вариант на плащане- / част от сумата е платена в брой, а останалата част е на кредит /:
В Наредба Н-18, чл.25, ал.3, е разпоредено, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като задължените лицата по чл. 3 от наредбата са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Съгласно цитираните разпоредби всяка сума, платена от клиента като първоначална вноска в търговския обект на кредитния посредник подлежи на задължително регистриране чрез фискално устройство.
Забележка: това задължение е придвидено в чл. 3.01, (а) от самият договор, сключен между « Уникредит ….. » АД и ружеството- кредитен посредник.
Одобрените и разрешени за разпространение в България фискални устройства осигуряват самостоятелни натрупващи регистри за асортименти, департаменти и данъчни групи, като при отчет на департаменти и асортименти се отпечатва буквата на данъчната група, към която са програмирани департаментите и асортиментите (съгласно техническите изисквания на приложение № 2, раздел I, т.9). Тези фискални устройства позволяват програмиране на редица параметри, като наименования и цени на стоки и услуги, групирането им по различни признаци, програмиране на видове плащания и др. Това дава възможност на задълженото лице да конфигурира устройството си в съответствие с организацията и дейността на конкретния търговски обект.
Всяко фискално устройство от одобрен за България тип има възможност да отчита различни видове плащания, чиито имена се програмират от съответната обслужваща сервизна фирма в устройството в зависимост от обичайната практика на обекта.
Когато сумата е получена на кредит , но има и предплащане в брой от клиента, трябва да издадете фискална касова бележка със смесено плащане.
Фискалната касова бележка се издава за цялата стойност на продажбата, като в нея се посочват двете плащания – в брой ипо банков път , като различни видове плащания.
Запостигане на по-детайлна и ясна отчетност в случай на извършване на плащания, различни от тези в брой, за приключване на фискалната касова бележка би могло да се използва някой от допълнителните клавиши за плащане с подходящо програмирано наименование /например:”с карта”, „с ваучер” или в случая- « лизинг Уникредит »./.
Прилагането на такъв начин на програмиране и регистриране позволява в рамките на деня сумите, получени на кредит, да бъдат визуализирани чрез пускане на дневен финансов отчет. В отчета тези суми ще се отпечатат наотделени редове заедно с програмираното наименование.
Фискалната касова бележка, съгласно Наредба № Н-18/2006г. е документ удостоверяващ плащането от клиента към « Уникредит …. » АД за закупената стока на кредит и в този смисъл доколко тя може да бъде използвана като документ даващ основание за извършване на плащане между « Уникредит ….. » АДикредитния посредник е въпрос на договорни отношения между последните.
II.Дружеството ще изкупува използвана техника, която ще препродава на други лица. Освен това за дейността си ще ползва помещение – магазин, който е собственост на физическо лице. Същото е свекър на собственика и баща на служител в дружеството.
Поставяте следните въпроси:
1. Как счетоводно и с какви документида се отрази закупуването на използвана техника?
2. Възможно ли е ползването на магазина да бъде оформено с договор за безвъзмездно ползване, тъй като физическото лице не иска наем или трябва взаимоотношениятаза бъдат документирани по друг начин?
В запитването посочена информация не е достатъчна и изчерпателна, поради което съобразявайки относимата правна уредба изразяваме следното принципно становище:
По първия въпрос:
Предвид компетентността на НАП да отговоря на въпроси свързани с прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, въпросът относно издаването на документи и осчетоводяване на изкупуването на използвана техника и препродажбата й е препратен съм дирекция „Данъчна политика” към МФ за изразяване на становище.
По втория въпрос:
Видно от посоченото в запитването възнамерявате между дружеството, на което сте едноличен собственик от една страна и от друга страна физическо лице, с което нямате пряка роднинска връзка да бъдат оформени облигационни отношения, по които няма да има уговорено възнаграждение относно ползването на преместваем обект – магазин. Т.е ще възникнат договорни взаимоотношения, които пораждат безвъзмездното предоставяне на определена вещ за временно ползване, които се определят с т.нар. „“договори за послужване““. Договорите за послужване са обект на разпоредбите на раздел VІ, чл. 243 – чл. 249 на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. В основата на взаимоотношенията при договорите за послужване стои понятието „“безвъзмездно““, което традиционно се възприема като предоставяне на „“нещо““ без насрещна престация, т.е. без възнаграждение. От посочената нормативна уредба е видно, че по смисъла на ЗЗД е възможно сключване на договор за временно безвъзмездно ползване на активи, но по силата на конкретни разпоредби на Закона за корпоративнотоподоходно облагане /ЗКПО/ не е допустимо и възможно юридическото лице да сключва договор за послужване или заемане на вещи и др. безвъзмездно т.е. без в договора да е определен наем на база обичайна пазарна цена. С оглед предотвратяване избягване на данъчно облагане за целите на определяне на данъчната основа за начисляване на корпоративен данък ЗКПО, съдържа специални разпоредби по отношение на данъчното третиране на сделките и взаимоотношенията по повод на договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага като изискват определяне на цена на наем при пазарни условия.
Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага, се смята за отклонение от данъчно облагане. А съгласно чл. 16, ал. 1 от закона, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
На основание цитираните по-горе законови разпоредби, при определяне на данъчният финансов резултатпри сделка между юридическо лице и физическо лице, собственик на веща/ следва да се начислят разходи/доходи занаем, който би се дължал при сключване на обичаен договор за наем. За физическото лице предоставило вещ за ползване ще е налице задължение за данък върху дохода. Това произтича от разпоредбата на чл. 77 от Закона за дънъците върху дохода на физическите лица /ЗДДФЛ/ относно регулиране на отклонението от данъчно облагане. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от посочения закон при определяне на задълженията в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО /чл. 16/.
Предвид гореизложеното дружеството има възможност за сключване на договор за безвъзмездно ползване на превозните средства по смисъла на ЗЗД.
За целите на данъчното облагане по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ, когато не е договорена пазарна цена на наема ще се счита, че е налице отклонение от данъчно облагане като преките последствия ще бъдат за физическото лице, за което ще е налице отклонение от данъчно облагане за облагаем доход формиран по реда на ЗДДФЛ – чл. 77 във връзка с чл. 16 от ЗКПО.

Оценете статията

Вашият коментар