.№94-Д-90
Дата:08.04.2013 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1
относно: начален момент на облагане по ЗМДТ на поземлени имоти –
земеделски земи , на които е променено предназначението за неземеделски нужди
В отговор на поставените въпроси Ви уведомяваме:
1.По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти на облагане с данък са поземлени имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Процедурата за промяна на предназначението на земеделски земи е уредена в глава пета от Закона за опазване на земеделските земи. Според чл. 17а ЗОЗЗ промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се допуска в три хипотези:
-изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ
– създаване на нови или разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани териториии
– създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии.
Общият принцип за трите хипотези е, че предназначението на земеделската земя се променя с влизане в сила на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, а решението за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди влиза в сила след заплащане на държавната такса по чл. 30 ЗОЗЗ.
Необходима предпоставка, за да разгледа комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ една преписка за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди е влязъл в сила подробен устройствен план, т.е. наличието на влязъл в сила подробен устройствен план само по себе си не означава, че земеделската земя е с променено предназначение. ЗОЗЗ изрично посочва, че комисията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ е органът, който се произнася с изричен индивидуален административен акт
/решение/ за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 24, ал. 7 ЗОЗЗ, която хипотеза не се отнася до настоящия случай.
От месеца, следващ месеца на влизане в сила на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ възниква облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, който е необходимо да бъде деклариран в двумесечен срок по реда на чл.14 ЗМДТ.
2. Относно начина на облагане с данък върху недвижимите имоти на урегулиран поземлен имот /УПИ/ с предназначение «за жилищна сграда», принадлежащ на предприятие, поддържаме становището, според което такъв имот, макар и незастроен,
следва да се облага като жилищен, т.е. данъчната основа ще бъде единствено данъчната оценка на имота, определена в съответствие с нормите по Приложение № 2 към закона. Поради тази причина част трета от декларацията по чл. 14 ЗМДТ не се попълва.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘