Изх. № 94-В-100
Дата: 11.06.2009 год.
ЗМДТ, чл. 17, ал. 1.
В отговор на въпроса, който поставяте относно начина на деклариране по реда на ЗМДТ на недвижим имот, принадлежащ на физическо лице, внесен в имуществото на едноличен търговец, Ви уведомяваме :
При регистриране на търговско предприятие на едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице, едноличният търговец няма собствена правосубектност. Поради тази причина, вещи, движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на едноличния търговец с правна сделка /никой не може да договаря сам със себе си/. В тази връзка за данъчни цели в чл. 27 ЗДДФЛ е предвиден специален ред за използване на лично имущество на физическото лице за дейност като ЕТ. В тези случаи, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ, вещите се завеждат в счетоводството на предприятието на ЕТ по документално доказаната им цена на придобиване /цената, посочена в документа, с който физическото лице е придобило вещта/.
Като доказателство за обстоятелството, че определени вещи – движими и недвижими, са включени в имуществото на едноличен търговец, следва да бъде представен протоколът за извършване на стопанската операция /протоколът по чл. 27, ал. 3 ЗДДФЛ/, както и баланс на търговското предприятие или друг счетоводен документ.
В разглеждания случай ЕТ не става ползвател на вещта, респективно на имота, когато е внесен недвижим имот. Ползвател може да бъде само лице, различно от собственика. Тъй като недвижимият имот вече е актив от имуществото на едноличен търговец, т.е. на предприятие, за целите на ЗМДТ той трябва да бъде деклариран по реда на чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, ако е нежилищен.
Без значение за данъчното облагане на имота по ЗМДТ е целта, поради която е направено внасянето на имота в имуществото на едноличния търговец.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’