Изх. №20-00-653
23.02.2016 г.
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
В запитването няма изложена конкретна фактическа обстановка, а се поставя въпрос относно начисляване на данък при вътреобщностно придобиванена стоки от доставчици нерегистрирани за целите на ДДС в Европейския съюз.
Във връзка с описаното е поставен следния въпрос:
В случай на доставка на стока, следва ли дружеството да доказва статута на доставчика чрез валидиране на идентификационния му номер?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да се приложи режимът на ВОП, който е регламентиран с чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да са изпълнени следните условия:
– доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
– предмет на вътреобщностното придобиване да е стока, като ВОП включва придобиване право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и фактическо получаване на стоката в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС;
– придобиването да е възмездно;
– стоките да са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка.
Предвид изложеното, придобиването на право на собственост върху стока, доставчик на която е лице, установено в друга държава членка, нерегистрирано за целите на ДДС, не следва да се приема за вътреобщностно придобиване по смисъла на ЗДДС. В този случай, за дружеството получател по доставката не е налице хипотезата за вътреобщностно придобиване на стоките и не възниква задължение за начисляване на данък и издаване на протокол по чл.117 от ЗДДС.
В конкретния случай, с оглед правилното данъчно третиране на доставките и дължимата грижа на добрия търговец, дружеството получател на стоките, следва да има предвид всички обстоятелства при доставката, включително и статута на доставчика.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
.’