3_2551/06.12.2017 г.
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 17, ал. 1 и 2;
ЗДДС, чл. 111а, ал. 3;
ЗДДС, чл. 112, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1;
ЗДДС, чл. 113, ал. 3, т. 1;
ЗДДС, чл. 119;
ЗДДС, чл. 124
ОТНОСНО: начисляване на данък върху добавената стойност при продажба на стоки, предмет на онлайн търговия чрез Drop Shipping (директна продажба)
В запитването e посочено, че дружество към този момент няма дейност, но работи върху изграждането на собствен уеб сайт. Планира да се регистрира доброволно по ЗДДС, тъй като желае да рекламира сайта си през платформите на Google и Facebook за повече клиенти.
Фирмата ще стартира дейност чрез така наречения „Дропшипинг“ (Drop Shipping), т.е. на принципа, при който дружеството не притежава стоката физически, а при поръчка я закупува от доставчик и доставчикът я изпраща директно на клиента. В конкретния случай дружеството иска да продава продукти на клиенти физически лица в САЩ, като доставчиците на стоките се намират в Китай. При получаване на поръчка на уеб сайта от клиента в САЩ, дружеството ще закупува продукта от доставчика в Китай и ще предоставя адреса на клиента. Доставчикът ще изпраща стоката директно от Китай към клиента в САЩ. По този начин дружеството физически не притежава стоката, а я закупува от доставчика при постъпила поръчка. Клиентите ще са само от САЩ, Канада и Австралия, а доставчиците от Китай. Китайският сайт, от който дружеството ще закупува стоките, се казва Aliexpress и в него продават само търговци от Китай, които изпращат стоки на клиенти от цял свят.
Във връзка с горното са поставени въпроси относно документиране и начисляване на ДДС върху продадените стоки, тъй като клиентите са физически лица извън територията на ЕС. Доставчиците също са лица извън ЕС и стоката физически не пристига на територията на Р България.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г. , посл. изм. ДВ, бр. 97 от 05 декември 2017 г. ) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15. 09. 2006 г. , посл. изм. ДВ. бр. 24 от 21 март 2017 г. ) е изразено следното принципно становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. С оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
В настоящия случай, местонахождението на стоката към момента на изпращането ? и започването на превозва ? към получателя е на територията на трета страна (Китай), поради което място на изпълнение на доставката на стоката е на територията на тази трета страна (Китай) по силата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона. В този случай за доставчика не е налице задължение за начисляване на ДДС за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната на основание
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
В случай, че дружеството се регистрира по избор по реда на чл. 100 от ЗДДС, за същото ще възникнат конкретни права и задължения по закона във връзка с получаваните и извършвани доставки на стоки.
Глава единадесета от ЗДДС регламентира начина на документиране на извършвани от данъчно задължено лице доставки, в т.ч. и на стоки с място на изпълнение на територията на трета страна или територия. По смисъла на чл. 111а, ал. 3 от ЗДДС, документирането на доставки на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
Предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са издадените по реда на този закон фактура, известие към фактура и протокол.
На основание на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
С оглед на цитираните разпоредби извършваните от дружеството доставки на стоки независимо, че са с място на изпълнение извън територията на страната /трета страна/, следва да се документират по реда на Глава единадесета от закона. Това означава, че по отношение на извършваните онлайн доставки на стоки до клиенти от САЩ, Канада и Австралия с място на изпълнение извън територията на страната /територията на Китай/, следва да бъде издаван данъчен документ по реда на чл. 113 от ЗДДС, а именно фактура по чл. 112, ал. 1, т. 1 от същия.
Предвид обстоятелството, че получатели по извършваните доставки с място на изпълнение на територията на Китай, ще бъдат физически лица от САЩ, Канада и Австралия, във връзка с разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, фактура може и да не се издава. В тези случаи, за извършваните от дружеството онлайн доставки на стоки следва да бъде съставян отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС във връзка с чл. 112 от ППЗДДС.
По отношение на документите, които следва да бъдат издадени/съставени при последващата онлайн реализация на стоките, са възможни следните хипотези:
1. При издадена фактура за съответната доставка, същата следва да намери отражение в дневника за продажби по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона, в колона от 1 до 8 и колона 23; респективно в справкатадекларация за съответния данъчен период, в клетка 18 на същата.
2. При съставен отчет за извършени продажби по чл. 119 от закона за съответните доставки, за които получателите са данъчно незадължени лица и за които не е налице задължение за издаване на данъчен документ – фактура, същият следва да намери отражение в дневника за продажби в колона от 1 до 5 и колона 23, респективно в справката декларация- в клетка 18 на същата.
В писменото запитване са поставени и въпроси относно счетоводното отчитане на закупуването и продажбата на стоки, предмет на онлайн търговия. Същото в тази част е изпратено за отговор по компетентност в Дирекция „Данъчна политика“ при .
.
‘