Изх. № 24-32-67
Дата: 02.02.2011 год.
ДОПК, чл. 11;
Закон за лицата и семейството, чл. 5.
Относно: назначаване на временен и особен представител, съгласно чл. 11 от ДОПК
Видно от изложената в протокола фактическа обстановка спрямо лицето е образувано ревизионно производство, по което издаденият ревизионен акт е отменен от директора на дирекция „ОУИ” …… и преписката е върната за нова ревизия. Към настоящия момент е налице издаден ревизионен доклад, който не е връчен на лицето.
Освен горното от предоставената информация става ясно, че по отношение на всички издадени във връзка с производството актове, същите са надлежно връчени на лицето, в съответствие с предвидения в ДОПК ред.
Към преписката са приложени и издадените на лицето експертни заключения, съгласно които на същото е определена 95% трайно намелена работоспособност в следствие на исхемичен инсулт с тежко намалена двигателна слабост на десните крайници.
Поставените в протокола за писмено запитване въпроси са по отношение на това, на кое лице и по какъв начин следва да се извърши връчването на ревизионния доклад, ведно със събраните доказателства, без да се ограничават правата на ревизираното лице и възможността да бъдат оспорени направените констатации и изводи от страна на ревизиращия орган във връзка с определените на лицето данъчни задължения и както и дали е налице правна възможност да бъдат предприети действия от страна на НАП за поставяне на ревизираното лице под запрещение и съответно назначаването на особен представител на същото, по реда на чл. 11 от ДОПК.
При така поставените въпроси, считам че ревизиращият орган следва да прецени кой би бил законосъобразния начин за връчване на съответните документи, още повече, че видно от изложеното в запитването такива действия по връчване са осъществявани от него и в хода на ревизионното производство. С оглед на това, считам че изпълнителният директор не би следвало да се ангажира със становище по същество във връзка с конкретната фактическа обстановка по настоящото ревизионно производство и в частност, начина на връчване на съответните актове.
Извън горното, считам че, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 11 от ДОПК във връзка с назначаване на временен или особен представител на лице, което е недееспособно, е задължително преди това лицето да бъде поставено под запрещение. Само по себе си производството за поставяне под запрещение цели да се отнеме изцяло или отчасти дееспособността на лицето, което не е в състояние да се грижи за своите работи изцяло или отчасти поради слабоумие или душевна болест. Видно е, че предметът на иска по чл. 5 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) – поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието е наличие на душевна болест или слабоумие, съответно невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да се грижи за своите работи. С оглед на това следва да се има предвид, че не всяка невъзможност на лицето да се грижи за своите работи, е основание за поставянето му под запрещение, а само тази невъзможност, която се дължи на слабоумие или душевна болест. От предоставената в преписката информация е видно, че лицето е в „състояние след ихемичен инсулт с тежка остатъчна двигателна слабост на десните крайници”. При така изложените здравословни проблеми на лицето е трудно, същите да бъдат определени като душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под запрещение по чл. 5 от ЗЛС , поради което считам, че не може да бъде направен категоричен извод за наличие на тези две заболявания, водещи до невъзможност това лице да се грижи за своите работи и заради, което да се престъпи към действия за поставянето му под запрещение. Още повече, че за поставянето под запрещение освен заболяването трябва да бъдат установени и факти, които показват неспособността на лицето да се грижи за своите работи.
Процесуалният път за поставянето на една лице под пълно или ограничено запрещение е регламентиран в чл. 336 от ГПК.
Съгласно цитираната от ГПК разпоредба с право на иск в производството за поставяне под запрещение се ползват съпругът на лицето, чието запрещение се иска, близките роднини на лицето, чието запрещение се иска, лицата, които имат правен интерес от запрещението, както и прокурора, чието участие е задължително. С оглед на изброените лица, които са легитимирани да поискат, поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение, считам, че по отношение на израза „всеки, който има правен интерес от това” е възможно да бъде направено широко тълкуване от гледна точка на лицата, които биха могли да попаднат в този обхват, и в частностследва да се направи внимателна преценка, доколко НАП е сред тях. В тази връзка проф. д-р Живко Сталев е на мнение, че сред лицата, които имат правен интерес от запрещението спадат „евентуалните наследници по закон, заплашени от разпиляване на имуществото на недееспособния, които не са близки роднини”. А с оглед задължителното участие на прокурора, проф. Сталев, счита че той действа като представител на държавата. Той може да се намеси когато другите легитимирани лица бездействат, както и без да изчаква тяхната инициатива.
При анализираната налична съдебна практика (постановени определения по граждански дела) е видно, че съда счита, че когато ищец в производствата по чл. 336 от ГПК е юридическо лице, същото не попада в кръга на лицата изброени в същата разпоредба, притежаващи право на иск. Мнението на съда е, че когато общественият интерес изисква поставяне под запрещение на определено лице – легитимиран да предяви иска е прокурорът.
Предвид на това, считам че след анализиране на фактическата обстановка и с оглед на конкретните обстоятелства, ревизиращият орган, предвид предоставената му от ДОПК самостоятелност и независимост, следва да прецени необходимостта и наличието на правен интерес от поставяне на ревизираното лице под запрещение и съответно предприемане на предвидените в ГПК за това действия чрез предоставената на прокурора правна възможност за това.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘