Изх. № 24-32-7
Дата: 07.04.2012 год.
ДОПК, чл. 28, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 176, т. 1.
С Ваше писмо, ………………………….., поставяте въпроса кой е адресът за кореспонденция по смисъла на чл. 28 от ДОПК на търговско дружество, на който следва да се извърши проверка по искане на РОС във връзка с установяване на основания за дерегистрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС, ако при регистрация в Търговския регистър лицето освен адрес на управление е посочило и обстоятелството „адрес за кореспонденция с Националната агенция за приходите”.
По така поставеният въпрос изразявам следното становище:
Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК адресът за кореспонденция е адресът на управление – за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Следователно, адресът за кореспонденция за търговските дружества е адресът на управление, вписан в търговския регистър, освен ако в търговския регистър е вписан друг адрес за управление. В този смисъл е и указание на изпълнителния директор на НАП Изх. № 91-00-321 от 08.11.2007 г., където в т. І.2. недвусмислено е изяснено, че за местните юридически лица и клоновете на чуждестранни лица адресът за кореспонденция е винаги последният адрес на управление, вписан в търговския регистър.
Обстоятелството „адрес за кореспонденция с Националната агенция за приходите”, посочено в търговския регистър на основание Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, не променя адреса за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК, който е адресът на управление, вписан в търговския регистър, доколкото с това допълнително обстоятелство не се променя вписаният адрес за управление.
В същото указание, в т. ІІІ относно способите за връчване е обърнато внимание, че при връчването на документи и книжа, няма пречка лицето да бъде издирвано и на други известни на администрацията адреси, на които би могло да бъде намерено, но това не е задължително.
Във връзка с поставения въпрос беше изследвана наличната практика на ВАС и изводът, който може да бъде направен е, че същата е твърде оскъдна, особено относно основанието за дерегистрацияобвързано с ненамирането на лицето на адреса за кореспонденция. Ето защо, по-долу изразеното е с оглед съдебната практика, но относно прилагане, като цяло на разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС във връзка с правомощията на органите по приходитеза служебно прекратяване на регистрацията по ДДС.
Ненамирането на адреса за кореспонденция води до неблагоприятни правни последици в случаите когато това е изрично предвидено в закона-напримерчл. 176 т. 1 от ЗДДС. Тъй като прекратяването на регистрацията по чл. 176 от ЗДДС има санкционен характер, упражняването на правомощията на органа по приходите следва да е в съответствие с целта на закона, а именно предотвратяване на данъчните измами. В този смисъл, прилагайки санкцията по чл. 176 от ДОПК органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност, което изисква във всеки конкретен случай да бъде извършвана преценка и анализ на всички релевантни факти и обстоятелства. Само въз основа на преценените данни би могло да се прецени впоследствие в процеса на обжалване от решаващия административен орган /дирекция ОУИ/, съответно съда, доколко сакта на органа по приходите е спазен баланса между интереса на фиска и частния интерес. Поради това при издаването на административния акт за прекратяване на регистрацията по ДДС следва да се съобразява постига ли сецелта, за която законът е оправомощил административния орган да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/ и ако тази цел се постига, спазени ли са изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК /решение № 6221/04.05.2011г., решение № 1206/25.01.2011г. и решение № 6984/27.05.2009 на ВАС/. В този смисъл, за да не се допусне превишаване на ефекта от административния акт /засягането на права на регистрираното по ДДС лице/ спрямо най-необходимото за целта, за която актът се издава, е важно да се изследват всички относими факти и обстоятелства и дори за да се обезпечи стабилността му, като органите по приходите да положат усилия повече от минимално необходимите съобразно закона.
Това означава, че от една страна би било добре да се извършва преценка дали са налице основанията по чл. 176 от ЗДДС т. 1- 4, а от друга страна – при преценка за наличие на някое от основанията в чл. 176 от ЗДДС да бъдат предприети и други действия с оглед полагане на необходимите усилия за доказване наличието на съответното основание по чл. 176 от ЗДДС.
В случай, че е извършена преценка за наличие на основанието по т. 1 от чл. 176 от ЗДДС, т.е. лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, важно е да се има предвид, че ненамирането на субекта на адреса на кореспонденция не следва да е инцидентно, а да представлява характеристика на неговата дейност, насочена към нарушаване на данъчния закон. Обстоятелството, че лицето, например е подавало справки декларации по ЗДДС през периода през който са извършвани посещения на адреса на кореспонденция, не е достатъчно основание да бъде игнориран факта, че то влиза в контакт с администрацията единствено, когато то намери за необходимо, както и че неосигуряването на лице за контакт на адреса за кореспонденция практически осуетява извършването на проверката /решение № 6979/27.05.2010 г. на ВАС/.
Доколкото целта на закона е предотвратяване на данъчните измами чрез изключване на некоректните субекти от кръга на регистрираните лица, то считам, че може да се изследва дали лицето може да бъде открито и на други известни на администрацията адреси, а не само на адреса за кореспонденция, съгласно ДОПК.
Следва да се има предвид, че ако лицето например в изпълнение на задължението си по чл. 28, ал. 4 от ДОПК е посочило друг адрес за връзка с администрацията, то има вероятност същото да може да бъде намерено на този адрес, поради което с оглед сигурност на констатациите на органите по приходите, че са положени необходимите усилия да бъде открито,е добре да бъде потърсено и на този адрес, освен адреса за кореспонденция по чл.28, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘