необходими действия от ЗЛ при изгубен данъчен документ по смисъла на ЗДДС

Изх.№ 4343/18.09.2008г.
ЗДДС, чл. 112, ал. 3
ППЗДДС, чл. 58, ал. 2
Наредба №Н-18/2006г. на МФ, чл. 8, ал. 1, т. 1; чл. 26, ал. 1
Относно: необходими действия от ЗЛ при изгубен данъчен документ по смисъла на ЗДДС
Според изложеното в запитването на 07.08.2008г. сте загубили 19 броя фактури, които документират доставката на закупено дизелово гориво от дружеството. Горивото по 17 броя от фактурите е закупено на бензиностанции и касовите бележки, издадени при плащането в брой, са били прикрепени към фактурите. Контрагентите, издали фактурите, са изготвили копия на оригиналните фактури и са ги заверили с подпис и печат, но не са издали дубликати на касовите бележки към фактурите за плащанията в брой.
Поставяте въпроса какъв е реда и по какъв начин следва да процедирате при предстояща ревизия по ЗДДС, както и при подаване на Искане за възстановяване на акциз за горива пред Агенция „Митници”?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр.63 от 4 Август 2006г., последно изм. ДВ бр.113 от 28 Декември 2007г./, Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ бр.76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ бр.71 от 12.08.2008г./ и Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства / обн. ДВ бр.106 от 27 Декември 2006г, последно изм. ДВ бр.79 от 2 Октомври 2007г./ изразяваме следното становище:
Фактурата е данъчен документ по смисъла на ЗДДС и може да се издава ръчно или автоматизирано (чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС). В ал. 3 на чл. 112 от ЗДДС е регламентирано, че при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.
Съгласно чл. 58, ал.2 от ППЗДДС при изгубване, унищожаване или кражбана оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си. Задълженията и правата, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС в случая се упражняват пред ТД на НАП по регистрация на лицето, загубило документа и претендиращо правото на данъчен кредит. В конкретния случай това сте Вие като представляващ „Х ” ЕООД, регистрирано в ТД на НАП – гр. П.
От изложеното в запитването Ви става ясно, че контрагентите, издали фактурите, са изготвили копия на оригиналните фактури и са ги заверили с подпис и печат, но според Вас е „невъзможно да се издадат дубликати на касовите бележки за плащанията в брой”.
В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е указано, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ за отчитане оборотите от продажби на течни горива се използват електронни системи с фискална памет /ЕСФП/ чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията /ЗИ/ средства за измерване на разход. Издаването на дубликат на касова бележка е регламентирано вПриложение №1 към чл. 8, ал. 1, т. 1; чл. 26, ал. 1, Раздел III – „Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство”, т. 3, б. „в” от Наредба №Н-18/2006г. на МФ. Според тази правна норма „в случай на необходимост е допустимо издаването на не повече от един дубликат за всяка касова бележка, означен с надпис “ДУБЛИКАТ“, отпечатан на отделен ред с букви с двойна широчина. Издаденият дублиращ бон е служебен бон.”
На основание разпоредбите на Глава осма от Закона за акцизите и данъчните складове контролът върху акцизните стоки след 01.07.2006 г. се осъществява от митническите органи, които са компетентни да установяват, обезпечават и събират задълженията за акциз като същите имат правомощията на органи по приходите. Поради това на поставения от Вас въпрос относно реда и начина на процедиране при подаване на искане за възстановяване на акциз за горива пред Агенция „Митници”, Националната агенция за приходите не е компетентна да изрази становище.

Оценете статията

Вашият коментар