Изх.№ 37-00-250
Дата:06.12.2016 год.
КСО, чл. 7, ал. 12, т. 1;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 9, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 5;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5;
НЕВД, чл. 1а.
ОТНОСНО: задължителни осигурителни вноски за периода на временно отстраняване от длъжност
По повод Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с
вх. № 37-00-250 от 27.10.2016 г., Ви уведомявам за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Служител на …………………………. е отстранен от длъжност поради водено досъдебно производство срещу лицето, считано от 26.03.2015 г. От същата дата служителят излиза в отпуск за отглеждане на второ дете до навършване на 2-годишна възраст до 30.09.2015 г. За периода 01.10.2015 – 30.11.2015 г. осигурителят е начислил здравноосигурителни вноски на лицето. На 05.07.2016 г. служителят е възстановен на длъжност, а считано от 06.07.2016 г. е освободен от работа.
Поставени са следните въпроси:
1. Зачита ли се за осигурителен стаж периода на временно отстраняване от длъжност?
2. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски от работодателя за този период?
С оглед така изложената фактическа обстановка по въпроса, относно дължимостта на осигурителни вноски за периода на временно отстраняване и възстановяване, който е от компетентността на НАП, изразявам следното становище:
По отношение социалното осигуряване:
Запитването е във връзка със служител на ……….., поради което може да се направи извода, че става въпрос за държавен служител. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ичл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Следва да се има предвид, че втората хипотеза (на отстранено и впоследствие възстановено лице) не e обвързана с незаконосъобразни действия на органа, извършил отстраняването, а само с отстраняване и впоследствие възстановяване на работа по предвидения в специалния закон ред. Въпреки отстраняването му от длъжност, лицето продължава да бъде в служебно правоотношение. Това правно положение препятства лицето за сключването на трудов договор или възникване на друго служебно правоотношение.
Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд “Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди отстраняването от работа (чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО).
Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, е регламентиран в чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно тази разпоредба осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3,т. 1-3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
В КСО е уредено зачитането на осигурителен стаж за определени периоди от време, без да се изисква внасяне на осигурителни вноски. Тези случаи са посочени вчл. 9, ал. 2 от КСО и включват периода на ползване на отпуск за отглеждане на дете, като работодателят/органът по назначаването, разрешил този вид отпуск не дължи осигурителни вноски.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО е обща и не предвижда изключения, т. е. осигурителни вноски се дължат за целия период от временното отстраняване от работа до възстановяването, освен в случаите, когато за този период лицето е било осигурявано върху осигурителен доход, по-голям от последното брутно възнаграждение. В конкретния случай за периода на отстраняването тази хипотеза не е приложима, тъй като от изложеното до тук стана ясно, че за този период лицето продължава да бъде в служебно правоотношение и не следва да е осигурено на друго основание.
Осигурителните вноски за периода по чл. 9, ал. 3, т. 1 се внасят от осигурителядо 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или отстраняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони – до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването (чл. 7, ал. 12, т. 1 от КСО).
По отношение на здравното осигуряване:
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО. Това означава, че работодателят/органът по назначаването няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за държавния служител за периода от отстраняването до възстановяването му на работа.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете задължителни здравноосигурителни вноски се внасят върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
На основание изложеното, в конкретния случай, тъй като от датата на отстраняване от работа на лицето е разрешен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, за периода на този отпуск задължителното здравно осигуряване на лицето следва да се извършва на основание разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. За периода след изтичане на отпуска за отглеждане на дете, в случай, че за лицето не са внесени здравноосигурителни вноски на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от същия закон.
/БОЙКО АТАНАСОВ/
‘