2_1582/23.06.2009г.
ЗКПО – чл.10, чл.16, ал.1 и ал.3;
ЗДДС – чл.177;
ДОПК – чл.3, чл.12, чл.17,чл.37, чл.51;
ЗСч- чл.4, чл.10.
В писмено запитване сте описали схема на покупко-продажба на слънчоглед между вашето дружество и друг производител и преработвател на слънчогледово семе.
Поставили сте следните въпроси:
1. Възможно ли е при горепосочения начин на изкупуване, съхранeние и продажба, при една последваща ревизия да не се признае сделката за валидна;
2. Как трябва да подходим в реализацията на цялата сделка така, че да няма никакво съмнение относно нейната реалност.
Във връзка с поставените въпроси, Ви уведомяваме следното:
В чл.17 от Данъчно осигурителния и процесуален кодекс /ДОПК/ са изброени правата на задължените лица, които приходната администрация следва да съблюдава и изпълнява. Функциите на органите по приходите, съответстващи на тези права, сарегламентирани в чл.3, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Едно от основните задължения на приходната администрация е да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация и разяснения по правата и задълженията им, както и да изказва становищапо поставени конкретни проблеми, произтичащи от разпоредбите на законите, които се администриратот НАП.
Изложената от Вас фактическа обстановка, както и поставените в запитването въпроси не са обвързани с конкретни материални и процедурни норми от данъчно осигурителните закони или от данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Не е ясно прилагането на коя норма от законодателството, по което е компетентна НАП, представлява проблем за Вас и е необходимо допълнителното й разясняване.
Предвид горното, настоящето становище, изказано от нас е принципно и общо.
Съгласно чл.12, ал.1, т.6 от ДОПК, с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, органите по приходите проверяват действителността на операциите, отразени в първичните счетоводни, търговски или други документи на данъчно задължените лица.
За целите на данъчно-осигурителния контрол това се установява чрез извършване на ревизии и проверки /чл.110, ал.1 от ДОПК/.
Административните актове, издавани по реда на кодекса, съгласно чл.3, ал.2, се основават на действителните факти от значение за всеки конкретен случай.
Съгласно текста на чл.51 от ДОПК, в правомощията на органа по приходите е да преценява вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.
Основни принципи, които следва да съблюдава всяко данъчно задължено лице при осъществяване на своето счетоводство, съгласно чл.4, ал.3 от ЗСч са:
– принципа за документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като се спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство;
– принципа за предимство на съдържанието пред формата, т.е. стопанската операция, отразена в счетоводните документи, да е действителна.
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в сила от 01.01.2007г, е развит принципа за документална обоснованост в чл.10, съгласно който:
– стопанската операция е документално обоснована, когато е вярно отразена в първичен счетоводен документ по см. на ЗСч;
– документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
С цитираните до тук норми насочваме Вашето внимание към най-съществената част отадминистративното производство, регламентирано в ДОПК – доказателствата, които се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на ДЗЛ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК всички събрани доказателства, касаещи конкретна сделка подлежат на обективна преценкаи анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност и последващите от това действия на признаване или непризнаване на съответните счетоводни приходи и разходи, произтичащи от тази сделка.
Независимо от наличието на документална обоснованост на стопанските операции, отразени в счетоводството Ви, следва да имате предвид разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”.
Текстът на чл.16, ал.1 от закона регламентира данъчното третиране на сделки, които са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, а чл.16, ал.3 указва, чекогато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение за корпоративен данък се определя при условията на прикритата сделка. Т.е. по смисъла на горната разпоредба, привидната сделка се счита за нищожна, а се приемат за действителни условията на прикритата сделка.
Отговорността на лицата в случаите на данъчни измами, включително и при привидна доставка, с която се цели заобикаляне на закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната, е солидарна и е уредена в чл.177 от закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
Във връзка с разпоредбата на чл.177 от ЗДДС е Указание изх.№ 24-00-9 от 30.06.2009г, издадено от Изпълнителния директор на НАП, което може да намерите на интернет страницата на НАП.
‘