5_94-00-105/05.06.2008
НООСЛБГРЧ, чл.1, ал.1
КСО, чл.4, ал.3, чл.6, ал.8, чл.10, чл.4, ал.6, чл.1, ал.1, т.1, чл.4, ал.2
ЗЗО, чл.40, ал.1, т.2
Фактическа обстановка: лице, на което е отпусната пенсия е съдружник в ООД и се осигурява като самоосигуряващо се лице
Въпрос: може ли да се осигурява пропорционално на отработеното време
Съдружниците в търговски дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, на основание чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Съгласно разпоредбата начл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от Кодекса за социално осигуряване – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Аналогична е и разпоредбата на чл.10 от КСО- осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването и.
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентирано в чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Съгласно цитираната разпоредба, съдружниците в търговски дружества се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на Държавното обществено осигуряване по свое желание в случаите, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се лица, на основание чл.4, ал.6 от КСО.
Вноските за здравно осигуряване, обаче, остават дължими, независимо от финансовия резултат на дружеството.
Съгласно чл.138, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работна време /непълно работно време/. В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.
На основание ал.2 на чл.138 от КТ, в случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
Осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. През 2008 година осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношение 60:40, съгласно чл.6, ал.3 от КСО.
На основание чл.1, ал.4 от Наредба за елементите на възнаграждението и доходите върху които се правят осигурителни вноски, минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, когато съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от Кодекса на труда лицето е работило при непълно работно време, се определя пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. По този ред се определя и минималният месечен осигурителен доход, когато лицето се е намирало в отпуски извън посочените в ал. 2 или не е отработило всички работни дни през месеца.
В Вашия случай няма пречка да се осигурявате по трудово правоотношение съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1, т. 1 от КСО- за всички осигурени социални рискове.
Когато трудовото правоотношение е сключено за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, осигуряването е задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, на основание чл.4, ал.2 от КСО.
В случай, че решите да се осигурявате по трудово правоотношение, имайте предвид, чеВие дължите всички предвидени в нормативната уредба вноски независимо от факта, че Ви е отпусната пенсия.
Във връзка с твърдението Ви, че нямаинформационно-консултативен център, Ви информираме, че Националната агенция за приходите е изградила информационен център в помощ на клиентите си. На телефон 0700 18 700 можете да получите информация за данъци и осигурителни вноски на цената на един градски разговор от цялата страна.
‘