5_94-00-38/25.02.2011г.
КСО, чл.10;
НООСЛБГРЧМЛ,чл.1, ал.1, ал.2, чл.4, ал.3, ал.4;
Фактическа обстановка:Самоосигуряващо се лице е изпълнител по граждански договор с възложител.
Въпрос:Как следва да се осигурява?
Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност.
На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а от КСО и продължава да прекратяването и.
Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, на основние чл.1, ал.2 от Наредбата.
Лицата, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се са задължитилно осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт /чл.4, ал.3 /. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл.4, ал.4 от КСО.
Обръщаме Ви внимание, че задължението за осигуряване се обуславя от извършването на трудова дейностпо смисъла на КСО и не е обвързано с получените доходи.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, на основание чл.6, ал.7 от КСО.
На основание чл. 2, ал.1 от Наредбата, едноличните търговци, земеделските производители, тютюнопроизводителите и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.
Самоосигуряващите се лица определят окончателният размер на месечния осигурителен доход. Той се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията /чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване/.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧ, за самоосигуряващите се лица при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Лицатавнасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 Кодекса за социално осигуряване.
Без оглед на гореизложеното Ви информираме, че Национолната агенция за приходите не дава становища за задълженията Ви към други индтитуции.
‘