. 26-С-1
Дата:25.01.2012 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 13, параграф 2;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 13, параграф 3.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 26-С-1от 03.01.2012г. по описа нана Националната агенция за приходите, Ви уведомяваме за следното:
Съгласно изложената в писменото запитване фактическа обстановка гръцки гражданин е собственик на търговско дружество, регистрирано съгласно българското законодателство със седалище и адрес на управление в Република България. Лицето няма сключен трудов договор и договор за осъществяване на дейност по управление и контрол на дружеството. Не получава възнаграждение за положения личен труд в дружеството. Г-н ………….. се осигурява като самостоятелно заето лице в Република Гърция. В подадено писмено запитване няма данни относно обичайно пребиваване на лицето.
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база изразяваме следното принципно становище:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална и Регламент (ЕО) 987/09 за установяване на процедура за прилагането наРегламент (ЕО) № 883/2004.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО)№ 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава–членка.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави–членки.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Следователно квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 отКодекса за социално осигуряване и лицата (КСО), полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6от КСО.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице” за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).
Осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО и продължава до прекратяването й (основание чл. 10 от кодекса).
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
От 01.01.2010 г. с измененията и допълненията на КСО в случай, че възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за ДОО се дължат върху не по–малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
По отношение дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО върху неначислени възнаграждения за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е издадено Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, което по отношение същността на „неначислените възнаграждения” е допълнено с Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. Според допълващото указание „неначислени възнаграждения” на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, с други думи, не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. В случай че възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО /чл. 127, ал. 1 от КСО/. Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд е дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО.
Задължителното здравно осигуряване на тази категория осигурени лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ – върху доход, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. Неслучайно тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за попадане в кръга на лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване. Тези основания са съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Неполучаването на възнаграждение за извършвана трудова дейностот тази категория лица в търговското дружество не е основание за изключването й от осигуряване. Осигурителните вноски за тях се внасят авансовопрез календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „“Пенсии““ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО /чл. 127, ал. 1 от КСО/. Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
Задължителното здравно осигуряване на тази категория осигурени лица се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – осигуряват се авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
С оглед всичко изложено до тук, собствениците на търговски дружества подлежат на ДОО съобразно осъществяваната трудова дейност в дружествата, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход за всяка трудова дейност, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Въз основа на всичко изложено до тук лицето, за което е отправено запитването, може да бъде третирано като заето лице или съответно самостоятелно заето лице с оглед прилагането Дял II от Регламент № 883/2004 единствено ако притежава качеството „осигурено лице” по смисъла на КСО, съобразно задължителните условия, въведени с легалната дефиниция и съответстващите разпоредби в кодекса.
В зависимост от това е възможно да възникнат следните хипотези:
1. В случаите когато лицето упражнява дейност като управител на търговското дружество и притежава качеството „осигурено лице” по смисъла на КСО, то същото се разглежда като упражняващо дейност като заето лице по отношение на България с оглед определяне на приложимото законодателство
В запитването е посочено, че статутът на лицето в Република Гърция е самостоятелно заето лице. При тази хипотеза приложение може да намери приложение разпоредбата на чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно цитираната правна норма лице, което осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави –членки е подчинено на законодателството на държавата- членка, в която то осъществява дейността си като заето лице. По реда на горецитираната разпоредба ще се определи приложимото законодателство за лицето, ако същото подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал.1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за упражняваната от него трудова дейност в Република България като изпълнител по договор за управление и контрол и собственик на търговско дружество и същевременно с това осъществява дейност като самостоятелно заето лице в Гърция.
2. В случаите когато лицето упражнява трудова дейност в качеството му на собственик натърговско дружество и притежава качеството „осигурено лице” по смисъла на КСО, то същото се разглежда като упражняващо дейност като самостоятелно заето лице по отношение на България с оглед определяне на приложимото законодателство
Когато лицето упражнява дейност като самостоятелно заето лице в две държави-членки можа да се приложи чл. 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно цитираната разпоредба Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки е подчинено на:
a) законодателството на държавата-членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава-членка;
или
б) законодателството на държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му, ако то не пребивава в една от държавите членки, в която осъществява значителна част от дейността си.
В случаите че лицето упражнява дейност в две или повече държави членки е длъжно да уведоми компетентната институция на държавата–членка, в която пребивава (основание чл. 16(1) от Регламент № 987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат предвид следните критерии:
1.продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави–членки;
2.положението на лицето, включително:
-естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
-семейното положение и роднинските връзки на лицето;
-упражняването на неплатена дейност;
-когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;
-жилищното положение на лицето, по-спец“
Вх.№ 26С1 от 25.01.2012 Отг. ЦУ на НАП | KSO_Reglament na EO 883_26-_25F1-1