ОТНОСНО: Облагане на дейността на читалище по реда на ЗКПО и ЗДДС
С писмено запитване, постъпило с вх. № …….28.11.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка:
Читалище извършва следните дейности:
-отдава под наем недвижимо имущество като постоянна дейност;
-получава субсидия от местен бюджет за покриване на направени разходи във връзка с дейността си;
-събира членски внос от своите членове, с което те придобиват право да участват в Общо събрание на читалището за определяне на ръководния му състав;
-извършва библиотечна дейност, в полза на децата и местното население, без да се събират такси за това;
-извършва самодейна дейност /народни песни и танци/, с която участва на различни форуми и представяния, но до настоящия момент не са получавени приходи или награди от тази дейност.
Извършена е рехабилитация на сградата на читалището, която се използва както за стопанска дейност /отдаване на помещения от нея/, така и за извършване и на читалищна дейност /библиотека, самодейно дейност и управление на читалището/. Рехабилитацията е извършена чрез спечелено финансиране от ДФЗ и включва само ремонт и рехабилитация на сградата на читалището.
Поставени са следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на така представените дейности по ЗКПО?
2. Какво е данъчното третиране на така представените дейности по ЗДДС?
3. Следва ли да се преизчисли коефициент по ЗДДС съгласно чл. 73 от ЗДДС?
4. Следва ли да се извърши корекция на ползван данъчен кредит съгласно чл. 79 от ЗДДС, за рехабилитация на сграда, въз основа на изложената фактическа обстановка?
5. Следва ли финансирането от ДФЗ за извършената рехабилитация да се отрази в справка-декларация по ЗДДС?
6. Какво е третирането на награди от самодейна дейност, в парична или натурална форма?
Съобразявайки относимото данъчно законодателство и компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Данъчно третиране на дейността на читалищата на народните читалища по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
Учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища са уредени със Закона за народните читалища (ЗНЧ). Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи /чл. 2, ал. 1 от ЗНЧ/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗНЧ регламентира основните дейности, извършвани от читалищата, чрез които тези лица постигат целта, за която са създадени от този закон. Освен основните дейности, читалищата могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели.
Източниците, от които читалищата набират своите средства, са регламентирани с чл. 21 от ЗНЧ и това са:
1. членски внос;
2. културно-просветна и информационна дейност;
3. субсидия от държавния и общинските бюджети;
4. наеми от движимо и недвижимо имущество;
5. дарения и завещания;
6. други приходи.
Регламентирането на основните дейности, както и на основните източници на приходи със специален закон /ЗНЧ/ не означава, че за целите на данъчното облагане приходите от същите следва да се считат като приходи от нестопанска дейност. Приходите от членски внос, получените субсидии от държавния и общинските бюджети, както и получените дарения и завещания не са обект на облагане по смисъла на ЗКПО.
Основен момент по отношение определянето на народните читалища като данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО е извършването на сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/ и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество. Ако читалищата извършват тези дейности същите са данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО.
Търговският закон не абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в ал. 1 на чл. 1. Изброяването на търговските сделки и дейности в чл. 1, ал. 1 на ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите.
Макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, предметът на дейност на народните читалища, определен съгласно чл. 3 от ЗНЧ по начало не може да се определи като нетърговска дейност, още повече, че за постигане на основните си цели читалищата извършват редица дейности, част от които срещу заплащане, като: уреждане и поддържане на фото-, фоно-, филмо- и видеотеки; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, както и извършване на други допълнителни дейности.
Предвид горното, за да се определи една дейност, осъществявана от читалище, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В този смисъл резултатите от дейността на народните читалища, която отговаря на посочените критерии, както и от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
Тъй като от изложеното в запитването е видно, че читалището отдава под наем недвижимо имущество, т.е за тази си своя дейност следва да се облага с корпоративен данък във връзка с формиране на данъчния финансов резултат, е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО. Тярегламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30 счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел. Терминът „Неразпределяеми разходи“ е дефиниран с § 1, т. 17 от ДР на ЗКПО.Неразпределяеми разходи са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел /буква „б“ от § 1, т. 17/.
Данъчно третиране по реда на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дейността на читалищата
Данъчно задължено лице по този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В този смисъл, следва да се има предвид, че извършваната дейност от читалищата, когато я извършват по занятие и е източник на постоянен, регулярен доход или дейността се осъществява в негов частен интерес, както и ако цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип, тези доставки следва да бъдат третирани по общия ред на ЗДДС.
В този смисъл, от изброените дейности, отдаването под наем е облагаема доставка и са приложими общите правила на ЗДДС.
Когато читалището извършва услуги или доставки на стоки, с целнабиранена средства,използвани за тяхната дейност или са извършвани за постигане на целите, за които са създадени, тези доставки ще са освободени съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 във връзка с чл.44, ал.1, т.2 от ЗДДС.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗДДС, съгласно която тези доставки ще са освободени, доколкото те не водят до нарушаване правилата на конкуренция.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 във връзка с чл.44, ал.1, т.3 от ЗДДС освободени ще са и доставките на стоки и услуги от читалищата в полза на техните членове срещу членски внос, определен в съответствие с правилата им на дейност.
Във връзка с полученото финансиране за покриване на разходи е необходимо да съобразите разпоредбата на параграф 1, т. 15, буква „б“ от ДР на ЗДДС. Съгласно тази норма,не са финансирания и субсидии, пряко свързани с доставка, сумите, предназначени единствено за финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
За стоките и услугите, предназначени за извършване на освободени доставки регистрираните по ЗДДС лица нямат право да приспадат данъчен кредит. Лицата имат право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки и услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право по реда, установен с разпоредбата на чл.73 от ЗДДС.
Видно от формулирания четвърти въпрос, Вие сте приспаднали данъчен кредит при извършването на рехабилитация на сградата на читалището.
Съгласно чл.79, ал.2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължи данък, определен по реда на ал. 7 на чл.79 от закона.
Предвид гореизложеното и доколкото извършвате облагаеми доставки и освободени доставки в рехабилитираната сграда, следва да извършите корекция на ползвания пълен данъчен кредит.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Според чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи по смисъла на закона са фактурата, известието към фактура и протоколът.
Следва да имате предвид, разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, съгласно която, данъчната основа на доставката се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката.
Дефиниция на понятието “субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ е дадена в § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС. В нея е посочено, че такива са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а/ покриване на загуби;
б/ финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
В конкретният случай доколкото средствата, които получавате са предназначени за покриване на разходи, същите не попадат в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и не следва да намерят отражение в дневника за продажби.
В допълнение, следва да имате предвид, че това финансиране участва при формиране на коефициента -чл.73, ал.4, т.6 от ЗДДС.