Изх. № 24-34-673……………..
Дата: .…………… .2008 г.
Относно: облагане на доход от наем, получен от чуждестранни физически лица.
Уважаема г-жо,
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция „ОУИ“ – гр. София, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите, заведено с вх. № 24-34-673 от 31.07.2007 г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбата на чл. З, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите сте задължени да посочвате Вашите данни за идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и/или БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), както и данните за идентификация на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването Ви. В запитването Ви не са описани всички факти и обстоятелства имащи отношение към данъчното облагане на чуждестранните физически лица, поради което изразявам следното принципно становище:
1. По първият поставен въпрос.
Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава от лицето, придобило дохода в случаите, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка (чл. 55, ал. 2 от ЗДЦФЛ). На основание чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, окончателният данък за доходите от наем, попадащи в обхвата на чл. 37, ал. 1, т. 4 от същия закон се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода. Следователно, когато платецът на дохода ( в случая физическото лице – наемател), не е предприятие нито самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), същото не е задължено да удържа и внася окончателния данък. В тези случаи, на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на
дохода. В същият срок, лицето придобило дохода е задължено да подаде и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (чл. 56, ал. 2 от ЗДДФЛ).
2. По вторият поставен въпрос.
На основание чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ, окончателният данък за доходите от наем, попадащи в обхвата на чл.37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Следователно, липсва правно основание за приспадане на нормативно признати разходи за тези доходи, независимо от статута на платеца на дохода (наемателя), който в случая е физическо лице.
3. По третият поставен въпрос.
По смисъла на чл. З, т. 2 от ЗДДФЛ, местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон са данъчно задължени лица.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, доходите от наем, които са от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък. Данъкът е в размер на 10 на сто, като на основание чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, същият се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65-68 от закона. Вече беше пояснено, че на основание чл. 65, ал. 1 на ЗДДФЛ, данъкът за въпросните доходи да се удържа и внася от платеца на дохода, когато той е предприятие или от самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Следователно, на основание чл. З, т. 2 във връзка с чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, платците на доходите от наем в тези случаи са данъчно задължени лица.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста от закона, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец.
Предвид цитираните разпоредби, когато платецът на доходи по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ е предприятие или самоосигуряващо се лице, той е задължен да удържа и внася окончателния данък, както и да подава декларацията по чл. 55, ал. 1 от закона.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/МАРИЯМУРГИНА/
‘