ЗДДФЛ – чл.18; чл.42, ал.1; чл. 42, ал. 3, т.1; чл. 45, ал. 1 и ал. 2; чл. 49;
ОТНОСНО: Облагане на доход от трудово правоотношение на физическо лице снад 50 на сто намалена работоспособност
В отговор на направено от Вас запитване, постъпило с вх. № … от 06.02.2014 год. при дирекция ОДОП – …,Ви уведомяваме за следното:
Излагате следната фактическа обстановка:
За периода от месец януари до месец август 2013 г. сте безработен и нямате получени доходи.От месец септември работите по трудово правоотношение. Притежавате решение на ТЕЛК с определена трайно намалена работоспособност 50 %.
Посочвате размерите на нетното и брутното трудово възнаграждение за месеците от септември до декември 2013 г.
От записаното в писмото Ви се разбира, че за месеците октомври, ноември и декември 2013 г. данъчната основа надвишава 660 лв. За октомври и ноември възнаграждението е изплатено през 2013 г. , но не Ви е удържан дължимият данък. За месец декември посочвате, че към 31.12.2013 г. е начислен данък 50,02 лв. Получили сте аванс през м. декември 2013 г. 380 лв., а остатъкът от заплатата е получен през месец януари 2014 г. – в размер на 730,16 лв. след удържане на осигуровки и данък.
В тази връзкапоставяте следните въпроси:
1.Кога, как и следва ли да Ви се възстанови начисленият през декември 2013 г. данък в размер на 50,02 лв.
2.С годишно преизчисляване от работодателя или с подаване на ГДД за 2013 г. следва да се възстанови данъкът.
3.За данъчната 2013 г. или за 2014 г. следва да се декларира, предвид получаване на декемврийската заплата през януари 2014 г.
4.Как начислената за декември 2013 г. заплата, /остатъкът от която е изплатен през януари 2014 г./, осигуровките и данъкът върху нея биха намерили отражение в служебните бележки съответно за 2013 г. и 2014 г.
По първи и втори въпрос:
С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
Видно е, че за да е изпълнен фактическият състав на цитираната разпоредба, следва едновременно да са налице следните условия:
-получените доходи да са от трудови правоотношения;
-лицето получател на дохода да е с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност;
От фактическата обстановка, изложена в запитването става ясно, че получавате доход от трудови правоотношения, т.е отговаряте на първото условие на чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ. Второто от условията, при наличието на което се ползва данъчното облекчение е физическото лице да разполага с валидно, влязло в сила решение, издадено от компетентен орган /ТЕЛК или НЕЛК/, с което се определя съответният процент намалена работоспособност /50 и над 50 на сто/. В запитването сте посочили, че съгласно експертно решение на ТЕЛК, сте с 50% трайно намалена работоспособност.
Съгласно чл. 42, ал. 3, т. 1 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа се намалява с данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ. Видно от цитираната разпоредба, на облагане подлежи доход, за който месечната данъчна основа превишава 660 лв. Прилагайки реда на ЗДДФЛ за данъчни облекчения на лица с намалена работоспособност /50 и над 50 на сто/ и предвид изложената фактическа обстановка, работодателят следва да Ви удържа авансов данък върху сумата, надвишаваща 660 лв.,когато месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ е над 660 лв.
Данъчното облекчение за намалена работоспособност се ползва и при определянето на годишния размер на данъка, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението – чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ. Годишният данък се определя от работодателя по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ. В този случай годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения ще се намали с годишния размер на данъчното облекчение, т.е. със 7920 лв., без оглед броя на месеците през годината, за които е валидно решението на ТЕЛК/НЕЛК – чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ. Необходимо е в срок до 31 декември 2013 г. да сте представили на работодателя по основното трудово правоотношение копие от решението на ТЕЛК/НЕЛК. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето – чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ.
В случай, че към 31 декември на 2013 г. имате само един работодател и тойне е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година не е удържан до 31 януари на следващата година или надвнесеният авансов данък не е възстановен до същата дата, то тогава подаването на годишна данъчна декларация е задължително. Срокът за подаване на декларацията е 30 април 2014 г. – годината, следваща годината на придобиване на дохода, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ.
По трети и четвърти въпрос:
В изпълнение на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ изразяваме становище по поставените въпроси, приемайки, че отговорите ще доведете до знанието на работодателят Ви, който е задължен да удържа и внася данъка за изплатени доходи по трудови правоотношения.
В разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ е предвидено специално правило за определяне на авансов данък за доходите от трудови правоотношения, когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец. В тези случаи работодателят внася данък, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания. Съгласно чл. 42, ал. 7 на закона, внесеният по този ред авансово данък не се удържа от частичното плащане, а се приспада от удържания данък при окончателното изплащане на възнаграждението за съответния месец. На основание цитираната разпоредба, в приход на републиканския бюджет работодателят ще внесе разликата между удържания данък по чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ и този, който вече е внесен на основание чл. 42, ал. 6 от същия закон. Това означава, че с внасянето на данъка по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ, законодателят счита за уредени задълженията към бюджета по отношение авансовото облагане на доходите, представляващи частично плащане на възнагражденията.
На основание чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ, при поискване от лицето работодателят издава не по-късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък. В служебната бележка се включва и данъкът, удържан или възстановен на работника/служителя при определяне на годишния размер на данъка от работодател по чл. 49 от закона, когато удържането/възстановяването е извършено до 31 януари на следващата година.
Във връзка с годишното облагане на доходите от трудови правоотношения, внесеният за сметка на работодателя данък по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ представлява авансово внесен данък и на основание чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ подлежи на приспадане при определянето на дължимия данък върху общата годишна данъчна основа. По аналогичен начин следва да се процедира и от работодателя във връзка с прилагането на чл. 49 от ЗДДФЛ при определянето на годишния данък за доходите от трудови правоотношения. В противен случай, би се стигнало до двойно облагане на една и съща сума, представляваща доход от трудово правоотношение на съответните физически лица. Ето защо, като удържан данък за целите на чл. 49, ал. 5 и 6 на ЗДДФЛ, както и във формуляра на „Служебна бележка” по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, следва да се включва и данъкът по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ, за месеците за които през течение на годината са направени само частични плащания. Важно е да имате предвид, че при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответните месеци на 2013 г., през следващи данъчни години като удържан данък във формуляра на „Служебната бележка” следва да се посочва само разликата между удържания данък по чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ и този, който е внесен на основание чл. 42, ал. 6 от същия закон през 2013 г.