1_111/05.08.2010 г.
ЗДДФЛ – чл.18; чл.42, ал.2 и 3; чл.49 и чл.53
КСО- чл.4, чл.4а; чл.6 и чл.9
Относно: облагане на доход от трудово правоотношение на физическо лице снад
50 на сто намалена работоспособност и дължими осигурителни вноски
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” – гр. …,заведено с вх. №г., изразяваме следното становище:
От приложеното към запитването експертно решение на ТЕЛК № ….. от 30.04.2010 г. е видно, че сте с определена трайно намалена работоспособност 80 % и срок на инвалидност две години – до 01.04.2012 г. В момента сте трудоустроена и работите като получавате възнаграждение в размер на минималната работна заплата. От фирматаВиудържатавансов данъки Ви уверяват,че в края на годината данъка ще бъде преизчислен. Във тази връзкапоставяте следните въпроси:
1. Трябва ли работодателя да ми удържа авансово данък от минималната работна заплата ?
2. Трябва ли да подавам годишна данъчна декларация, за да ми се възстанови удържания данък?
3. Ако не работя трябва ли да внасям осигурителни вноски ?
По първия въпрос:
С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ /изм.-ДВ, бр.113 от 2007 г. в сила от 01.01.2008 г./ месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
Видно е, че за да е изпълнен фактическият състав на цитираната разпоредба, следва едновременно да са налице следните условия:
-получените доходи да са от трудови правоотношения;
-лицето получател на дохода да е с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност;
От фактическата обстановка, изложена в запитването става ясно, че получавате доход – минимална работна заплата от трудови правоотношения с фирма, т.е отговаряте на първото условие на чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ. Второто от условията, при наличието на което се ползва данъчното облекчение е физическото лице да разполага с валидно, влязло в сила решение, издадено от компетентен орган /ТЕЛК или НЕЛК/, с което се определя съответният процент намалена работоспособност /50 и над 50 на сто/. Към запитването сте приложили експертно решение на ТЕЛК, което удостоверява, че сте със 80% трайно намалена работоспособност.
Съгласно чл.42, ал.3, т.1 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа се намалява с данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ. Видно от цитираната разпоредба на облагане подлежи доход, за който месечната данъчна основа превишава 660 лв. Прилагайки реда на ЗДДФЛ за данъчни облекчения на лица с намалена работоспособност /50 и над 50 на сто/ и предвид изложената фактическа обстановка, че получавате трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата за страната, която към настоящия момент е 240 лв., то в този случай работодателят не следва да Ви удържа авансов данък, като във Вашия случай това е от месец март 2010 г., поради факта, че датата на инвалидност посочена в ТЕЛК е 06.03.2010 г.
По втория въпрос:
Данъчното облекчение за намалена работоспособност се ползва и при определянето на годишния размер на данъка, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението – чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ. Годишният данък се определя от работодателя по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, съгласно чл.49, ал.1 от ЗДДФЛ. В този случай годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения ще се намали с годишния размер на данъчното облекчение, т.е. със 7920 лв., без оглед броя на месеците през годината, за които е валидно решението на ТЕЛК/НЕЛК – чл.49, ал.3, т.2 от ЗДДФЛ. Необходимо е в срок до 31 декември 2010 г. да представите на работодателя по основното трудово правоотношение копие от решението на ТЕЛК/НЕЛК. Когато определеният годишен размер на данъка е по – нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето – чл.49, ал.6 от ЗДДФЛ.
В случай, че към 31 декември на 2010 г. имате само един работодател и тойне е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година не е удържан до 31 януари на следващата година, то тогава подаването на годишна данъчна декларация е задължително. Срокът за подаване на декларацията е 30 април 2011 г. – годината, следваща годината на придобиване на дохода, съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.
По трети въпрос :
Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от същия и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Лицата, работещи по трудово правоотношение, попадат в кръга на осигурените лица, посочени в чл.4, ал.1, т.1 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба, работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове.
По силата на чл.6, ал.З от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии, който се определя със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски са в размери, които са установени за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“, и се разпределят между осигурител и осигурен.
Съгласно чл.314 от Кодекса на труда /КТ/, трудоустрояването е преместване на работник или служител с намалена работоспособност на друга подходяща работа, която е съобразена с направените предписания на здравните органи или осигуряване на облекчени условия на труд на същата работа. Работодателят е длъжен да се съобрази с решението на здравните органи. Ето защо чл.217 от КТ предвижда задължение за работодателя да заплати обезщетение на трудоустроения работник или служител, ако не се съобрази с решението.
Според разпоредбата на чл.9, ал.3, т.4 от КСО, времето през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи се зачита за осигурителен стаж. За това време се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се на лицето обезщетение при трудоустрояване. Осигурителните вноскиса в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Предвид изложеното, във Вашия случай, само ако работодателя Ви дължи обезщетениеза времето през което като трудоустроено лицене сте работила, за това че не е изпълнил предписанието на здравните органи, не следвада се удържат и внасят осигурителни вноски за Ваша сметка. Същите се дължат от работодателя по гореописания ред.
‘