Относно: Облагане на доходи от лихви на чуждестранно юридически лице по предоставен заем от свързано лице
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № ……17.12.2015г., относно прилагането на разпоредби на данъчното законодателство.
Българско юридическо лице е получило заем от чуждестранно юридическо лице /страна-членка на ЕС, Люксембург/. В запитването се твърди, че лицата са свързани. Във връзка с получения заем се начисляват разходи за лихви.
Въпрос:
1.Може ли дружеството да се възползва от промените в чл. 195 от ЗКПО относно отпадането на задължението за удържане и внасяне на данък при източника?
2.Какви документи трябва да се приложат при евентуална проверка от органите на НАП, че не се дължи данък при източника?
След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването, но поради недостатъчно ясна и подробна фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5, т. 1 на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица.
Изключение от това правило е облагането на доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения. Същите считано от 01.01.2015г. не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава – членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз;
2. местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
За да се приложи изключението лицата платец и притежател на дохода следва да са свързани по смисъла на чл. 195, ал. 12, т. 2 от ЗКПО, а именно едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.
Съгласно чл. 195, ал. 12, т. 3 от ЗКПО чуждестранно юридическо лице е притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице. Като допълнение към нормата от ЗКПО, следва да има предвид и разпоредбата на чл.136а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, съгласно която чуждестранно лице е притежател на дохода, когато:
1. има право да се разпорежда с дохода и да преценява използването му и понася целия или съществена част от риска от дейността, от която се реализира доходът, и
2. не действа като дружество за насочване на дохода.
Дружество за насочване на дохода е дружество, което се контролира от лица, които не биха имали право на същите по вид и размер облекчения, ако доходът се реализираше директно от тях, и не осъществява стопанска дейност, извън притежанието и/или администрирането на правата или активите, от които се реализира доходът, и дружеството:
1. не разполага с активи, капитал или персонал, съответстващи на неговата стопанска дейност, или
2. няма контрол върху използването на правата или активите, от които е реализиран доходът.
Не е дружество за насочване на дохода чуждестранно лице, когато повече от половината от акциите му с право на глас се търгуват на регулиран пазар.
Относно статута на чуждестранно юридическо лице ЗКПО определя, че такова, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:
а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5;
б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;
в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци /чл. 195, ал. 12, т. 1 от ЗКПО/.
Освен посоченото дотук законът поставя още ограничения с чл. 195, ал. 11, които следва да съобразите при преценка на правото да не обложите доходите от лихви, които начислявате и изплащате на чуждестраното юридическо лице.
На основание чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 5 от ДОПК органът по приходите има право да изисква от задълженото лице всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство. Това означава, че задълженото лице – платец на дохода е длъжно да представи при поискване на органа по приходите документи, удостоверяващи основанието за прилагане на чл. 195, ал. 6 до ал. 12 от ЗКПО, валидни към датата на която е възникнала възможността за неудържане на данък при източника. В този смисъл и доколкото в ЗКПО не са налице специални изисквания, за доказване на условието за свързаност между платеца и притежателя на дохода, е необходимо да бъдат представени документи, които не могат да бъдат изброени изчерпателно. Такива документи могат да бъдат извлечения от публични регистри.
Други доказателства във връзка с освобождаване от облагане на доходи от лихви с данък при източника могат да бъдат данни за връзки с други лица, ако има такива относно източника на паричния ресурс по предоставения заем; декларация, че лицето е притежател на дохода по смисъла на закона; договор за заем и други относими към конкретния случай, които могат да се приемат за годни доказателства в тази посока.
Обстоятелството местно лице за данъчни цели на държава – членка на ЕС се удостоверява с представянето на документ, издаден от данъчната администрация по местоустановеност на притежателя на дохода, удостоверяващ, че той е местно лице за данъчни цели на съответната държава – членка. С този документ следва да се снабди местното юридическо лице – платец на дохода в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 2 от ДОПК, тъй като същото при липса на основание за прилагане на освобождаване по чл. 195, ал. 6 – ал. 12 от ЗКПО следва да приложи данъчна ставка 10 на сто за определяне на данъка при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на основание на разпоредбата на чл. 195, ал. 9, като за дължимия данък при източника се дължи лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му. Документите, издадени от компетентен орган на съответната държава трябва да са валидни към датата на начисляването на дохода от задълженото лице – платец.
За обстоятелството относно облагането с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци чуждестранното юридическо лице следва да се снабди с документ, издаден от данъчната администрация на съответната държава-членка. Този документ следва да бъде представен на платеца на дохода в качеството му на задължено лице съгласно чл. 14, т. 2 от ДОПК в срока за внасяне на данъка при източника съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО.
По силата на чл. 55, ал. 1 от ДОПК при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта /чл. 55, ал. 2 от ДОПК/.
В хода на данъчна проверка или ревизия могат да бъдат изискани различни документи с оглед доказване на основателността за освобождаване с данък при източника при пралагане на чл. 195, ал. 6 – ал. 12 от ЗКПО за данъчна 2015 година.