облагане на получени дарения по реда на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/

Изх. № 24-39-157
Дата: 05.11.2019 год.
ЗМДТ, чл. 44, ал. 1;
ЗКПО, чл. 53.

ОТНОСНО: облагане на получени дарения по реда на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/

В Централно управление на НАП е постъпило Ваше писмо с вх. №24-39-157 от 25.09.2019 г., в което поставяте въпроси относно данъчното третиране по ЗМДТ и ЗКПО на получени по дарение парични суми.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основна дейност на дружеството е поддържане на сайт за новини и анализи. В последните два месеца за поддържане на сайта търговецът е получил от около 40 физически лица през платформите дарения под формата на парични суми в общ размер на 4 700 лв. При опит да декларира паричните суми в общинската администрация представителят на дружеството е препратен за отговор на поставения въпрос към органите на НАП.
С оглед на изложеното поставяте следните въпроси:
1. Какви задължения по ЗМДТ възникват за дружеството, придобило като дарения парични суми?
2. Какъв е редът за отчитане на паричните дарения по реда на ЗКПО?
В отговор на поставените въпроси и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
1. Данъчно облагане по ЗМДТ
По силата на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ обект на облагане с данък при безвъзмездно придобиване на имущества са имуществата, получени по дарение, безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
Паричните суми безспорно представляват имущества по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, които подлежат на облагане с данък.
Основата за определяне на данъка при придобиване на имущества е оценката на имуществата в левове към момента на тяхното прехвърляне /чл. 46, ал. 1 ЗМДТ/. При условие, че паричните дарения са извършени в чуждестранна валута, данъкът следва да се определи по централния курс на БНБ към датата на получаване на сумата. Ставката на данъка се определя от общинския съвет в границите, установени от закона и в конкретния случай е 5 на сто /чл. 35, ал. 1, б. „б“ от Наредбата за определяне на местните данъци на Столичния общински съвет/.
С § 39 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, обн. ДВ бр. 98 от 2018 г., бяха направени редица изменения и допълнения на ЗМДТ, от които относима към запитването е промяната в чл. 49, ал. 3 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г. Приложимият до отмяната текст на посочената императивна норма вменява задължение за приобретателя на безвъзмездно получено имущество, с изключение на недвижими имоти, ограничени вещни права върху тях и моторни превозни средства, да подаде декларация за облагане с данък и да заплати данъка в двумесечен срок от придобиване на имуществото. След отмяната на посочената разпоредба отпада задължението за подаване на декларация, но задължението за заплащане на данък не се променя. При така създалата се ситуация представител на задълженото лице следва да посети офиса на общинската администрация по седалище на дружеството и да внесе дължимия за получените дарения данък. Данъкът може да бъде платен и по банков път при наличие на информация за кода за вид плащане и IBAN.
2. Данъчно облагане по ЗКПО
В ЗКПО не е регламентирано специално данъчно третиране на посочените приходи, поради което тези приходи се признават за данъчни цели и участват при формиране на данъчния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.
Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. Формирането на счетоводния финансов резултат се извършва, като се спазват разпоредбите на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. Поради това при изготвяне на отговора се позоваваме на становище на дирекция „Данъчна политика” при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерството на финансите, е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. Становището е свързано с отчитането на дарения по реда на СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ” /СС 20/ и е следното:
„…От предоставената в запитването информация не става ясно при условията и по реда на кои счетоводни стандарти се съставят и представят годишните финансови отчети на предприятието. Поради това настоящият отговор е изготвен при допускането, че се прилагат Националните счетоводни стандарти.
Счетоводното отчитане и признаването на приходи от предоставените в полза на предприятието правителствени и неправителствени дарения /дарения от трети лица/ се осъществява при спазване изискванията на СС 20 и по-конкретно на т. 3.8 от стандарта. По смисъла на стандарта даренията се отчитат като финансиране, което финансиране се признава като текущ приход в съответствие с изпълнение на условията за дарението.
В СС 20 са разгледани различни видове дарения, според предназначението им, като: обвързани с активи дарения; обвързани с приходи дарения; опростени данъци; преотстъпени данъци; опростени заеми; правителствени помощи и дарения.
Даренията, при които главното условие е получаващото ги предприятие да закупи, създаде или придобие по друг начин дълготраен материален или нематериален актив, са обвързани с активи дарения.
Всички други дарения, освен обвързаните с активи, които се преотстъпват изцяло или частично на предприятието, са обвързани с приходи дарения.
Даренията се отчитат като финансиране, което финансиране се признава като приход в текущия период, както следва:
* дарения, свързани с амортизируеми активи – пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в резултат на дарението;
* дарения, свързани с неамортизируеми активи – през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията.
* дарения, свързани с преотстъпени данъци – през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по преотстъпването на данъците.
Дарения, получени от предприятията като компенсация за минали разходи или загуби, се признават за приход през периода на получаването им.
Даренията се представят в счетоводния баланс като финансирания, освен в случаите, когато съгласно нормативен акт се отчитат като резерви.
Признатата като приход част от даренията се представя в отчета за приходите и разходите на отделен ред.“
Предвид изложената нормативна счетоводна база и в съответствие с предоставената информация, че поддържате сайт за новини и анализи, са възможни различни хипотези.
В случай че даренията са обвързани с активи, които са класифицирани като дълготрайни материални активи, за данъчни цели следва да имате предвид разпоредбата на чл. 53 ЗКПО. По смисъла на последната, данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
Относно отразения счетоводен приход от финансиране, с разпоредбата на чл. 68 от ЗКПО се регламентира, че счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели, т.е. с отчетените счетоводни приходи се намалява счетоводният финансов резултат.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар