Изх. № 24-34-738
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: Облагане на чуждестранно юридическо лице с данък при източника по реда на ЗКПО, в сила от 01.01.2007г.
Уважаеми господа,
В ЦУ на НАП е получено писмо от г-жа …… – дипломиран експерт-счетоводител, от името на ръководството на фирма „…….“ ЕООД, с вх. №===от 12.09.2007г., в което се поставя въпрос, свързан с облагането на доход на чуждестранно юридическо лице с данък при източника по реда на част трета от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Описана е следната фактическа обстановка: чуждестранно юридическо лице /САЩ/ продава на друго чуждестранно юридическо лице /Австрия/ своите дялове от българско местно дружество, съгласно договор от 19.06.2006г. В писмото е записано, че договорът е дългосрочен и по-голямата част от него е с изпълнение 2007г. и 2008г. Поставен е следният въпрос: дължи ли се данък при източника от американското юридическо лице – продавач при тази сделка, съгласно действащия от 01.01.2007г. ЗКПО.
С оглед разпоредбата на чл. 17, ал.З от ДОПК, която регламентира случаите, в които задължено лице действа съобразно писмени указания от орган по приходите, и която пряко кореспондира с правомощието на Изпълнителния директор на НАП да разяснява правата и задълженията на задължените лица, следва да отбележим, че общото излагане на въпроса във Вашето писмо /без прилагане на сключеният договор/ не е достатъчно, за изразяване на категорично становище по поставените проблеми.
Предвид горното и съгласно компетентността на Изпълнителния директор на НАП, установена в чл.10, ал.1 от Закона за НАП изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 12, ал.З от ЗКПО доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица са от източник в страната. На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал.З на чуждестранни
юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Данъкът се удържа и внася от получателя на дохода, съгласно чл.195, ал.З във връзка с чл.202, ал.4 от ЗКПО. Доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице, а дължимият данък се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София. Определянето на данъчната основа е регламентирано в чл.199, ал.З от ЗКПО, а данъчната ставка е 10%, съгласно чл.200, ал.2 от закона.
Следователно, в конкретния случай американското юридическо лице -продавач по договора, следва да внесе данък при източника върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на дяловете на българското дружество. Документално доказаната цена на придобиване е дефинирана в §1, т. 22 от ДР на ЗКПО и представлява цената на придобиване на дяловете, която лицето може да докаже документално по реда, определен в съответните нормативни актове.
Ако съгласно сключения договор предвидените плащания през 2006г., 2007г. и 2008г. представляват плащания на части от продажната цена, то данъчната основа ще бъде положителната разлика между получената част от продажната цена и пропорционалната на нея част от документално доказаната цена на придобиване на дяловете на българското дружество.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
Ако съгласно сключения договор са предвидени авансови плащания, то по отношение на тях приложение ще намери разпоредбата на чл.195, ал.З от ЗКПО, съгласно която авансовите плащания във връзка с доходите по чл.12, ал.З от закона не подлежат на облагане с данък при източника.
//
‘