Изх. № 24-31-366
Дата: ………. г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: Облагане на чуждестранно юридическо лице с данък при източника по реда на ЗКПО, в сила от ОЕ01.2007г.
В ЦУ на НАП е получено писмо с вх.№ 24-31-366 на Дирекция „ОУИ“. гр.Варна, ведно с писмо от фирма ..Водоснабдяване и канализация“ ООД
От писмата и приложените документи към тях се разбира, че на 14.12.20071′. „Водоснабдяване и канализация“ ООД е сключило договор за консултантски услуги с фирма……. Дания, изпълнението на който е финансирано със средства о’г Евронсйскача банка за възстановяване и развитие /ЕБВР . В гази връзка се поставя въпроса следва ли да се облага доходът на чуждестранното юридическо лице – ……Дания, с данък при източника по реда на част грета о г Закона за корпоративното подоходно облагане ЗКПО .
В съответствие с компетентността па Изпълнителния директор на НАП. установена в чл.К). ал.1 от Закона за НАП изразявам следното принципно становище:
На основание ч.т.12. ад.5. т,4 от ЗКПО възнагражденията за технически услуги, представляващи доход, начислен от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице. са оч източник в страната. Понятието “Възнаграждения за технически услуги“ е дефинирано в т. 9 на $1 от ДР на ЗКПО. където е определено, че това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране па материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови прочвания. извършени от чуждестранното лице.
Съгласно чл. 195. ад. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страшна, посочени в чл. 12. ат.5, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. В ЗКПО няма зависимост между начините на финансиране на съответната сделка проект, конкретните договорености между страните по отношение на това коя от тях дължи данъка, п задължението за удържане па данък при източника.
Обстоятелството, че консултантските услуги, заплатени от ..В и К“ ООД. на датския консултант фирма ……са финансирани от Европейската банка за възстановяване п развтне няма отношение към облагането с данък при източника по реда на Част трета от ЗКПО. Договорените между страните конкретни условия, по отношение на удържането или не на данъци – в 1.4.02. б.(а). 1.5.03. т.З.О](Ь) и др. от договора между -В и К“ ООД и ……. – също не са от значение, тъй като съгласно чл. 26 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД споразумения, които противоречат на закона са недействителни по отношение на държавата.
Определянето па данъчната основа за облагане с данък при източника е регламентирано в чл.199. ал.1 от ЗКПО и това е брутният размер па дохода, в конкретния случай стойността на консултантската услуга. Данъчната ставка е 10%. хсчаповена в ч.т.200, ад.2 от закона. Съгласно ч.т.195. ад.5 от ЗКПО авансовите плащания не подлежат на облагане с данък при източника.
Следователно, дружество „В и К“’, следва да удържи данък при източника върху брутната сума на начисленото възнаграждение за извършената консултантска услуга на основание чл.195, ал.2 от ЗКПО. Необходимо е да се има предвид и разпоредбата на чл. 203 от закона, а именно: ..Когато данъкът по чл. 194 и 195 не е удържан и внесен по съответния ред. той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.“
Ндипетвения случай, при който би могло да има освобождаване 01 облагане па доходите на чуждестранни лица от източник в България, е случаят, предвиден в чл.13 от ЗКПО: ..Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен доювор.“
//
‘