облагане с данък при източника на доходи от лихви, начислени в полза на чуждестранни лица, Ви уведомяваме следното:

5_20-00-161/21.04.2011г.
ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 1
ЗКПО, чл. 195, ал. 1 и 2
ЗКПО, чл. 202, ал. 2
ЗКПО, § 1, т. 7 от ДР
ДОПК, чл. 135, ал. 2
ДОПК, чл. 142, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. З и ал. 2
ЗДДФЛ, чл. 46, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 1 и ал. 9
ЗДДФЛ, чл. 56, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 57, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 75
В отговор на запитването Ви, постъпило в дирекция ОУИ … с писмо вх.№ 20-00-161/08.04.2011 г. относно облагане с данък при източника на доходи от лихви, начислени в полза на чуждестранни лица, Ви уведомяваме следното:
В писмото е описана следната фактическа обстановка: в качеството на адвокат представлявате чуждестранни лица (немски физически лица и швейцарско дружество с ограничена отговорност), които нямат място на стопанска дейност в страната и са предоставили кредити на свързани с тях български юридически лица. Съгласно сключените договори за кредит, договорените лихви стават дължими и изискуеми при поискване за връщане на главницата или при изтичане срока на договора, като от предоставянето на кредита до връщането му/прекратяване на договора минава повече от една календарна година.
Във връзка с горното, са поставени въпросите:
1. При удържане на данъка при източника от платци на доходи от лихви, кога възниква задължението за внасяне на данък при източника, респективно подаване на искане за прилагане на СИДДОза освобождаване или облекчаване на това данъчно задължение – от момента на начисляване, т.е. на посочване на формално задължение за плащане, или на фактическото изплащане на дохода?
2. В случай, че определящ е моментът на начисляване, следва ли този термин да се разбира в счетоводния му смисъл, респективно може ли да бъде посочена неговата легална дефиниция?
Правата на задължените лица са визирани в чл.17, ал.1 от ДОПК. Съгласно посочените разпоредби, и по–конкретно т.2 и т.5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Зададените въпроси касаят, както права и задължения на Ваши клиенти като задължени лица, така и насочват към проучване становището на приходната администрация във връзка с правата и задълженията на други задължени лица (българските юридически лица-кредитополучатели). В този смисъл запитването има характер на правна консултация, поради което отговаряме принципно от гледна точка на изискванията на данъчното законодателство.
Прилагане на ЗКПО
По 1-ви въпрос: Доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5, т.1 до т.6 от ЗКПО, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лицаподлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Лихвите, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг са доходи от източник в страната (чл.12, ал.5, т.1 от ЗКПО), които подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл.195 от ЗКПО.
Определение на понятието „Лихва” за целите на ЗКПО е дадено в§1, т.7 от допълнителните разпоредби на закона, а именно: “Лихва“ е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателни лихви за закъснели плащания и неустойките.“.
С оглед изложеното до тук, начислените лихви по кредити, които са отпуснати от чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Р България, са доходи съгласно чл.12, ал.5, т.1 от ЗКПО с източник в страната. Същите подлежат на облагане с данък при източника по чл.195, ал.1 от ЗКПО, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват дохода на чуждестранните юридически лица.
Предвид нормите на чл.195, ал.2 и чл.202, ал.2 от ЗКПО задължението за удържане и внасяне на данъка възниква от момента на начисляването на дохода.
Когато се реализира доход, облагаем при източника по ЗКПО, от чуждестранно лице, местно на държава, с която имаме действаща Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на спогодбата. Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в глава шестнадесета, раздел трети, чл.135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).На основание чл.135, ал.2 от ДОПК Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. За тази цел, след възникване на данъчното задължение за доход от източникв страната, чуждестранното лице удостоверява основанията за прилагане на СИДДО – чл.136 от ДОПК. Редът за удостоверяване на предпоставките за прилагане на съответната СИДДО е различен в зависимост от размера на реализирания доход. Ако облагаемият доход, реализиран от чуждестранното лице, не надвишава посочения в разпоредба на чл.142, ал.1 от ДОПК праг, искане по чл.137, ал.1 от ДОПК не се подава. В тези случаи основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода. В останалите случаи се подава искане по чл.137, ал.1 от ДОПК по общия ред на кодекса.
По 2-ри въпрос: ЗКПО не дава самостоятелно определение на термина „начисляване”, поради което за данъчни цели се прилага счетоводния му смисъл. Моментът на начисляване на дохода от лихви е момента, в който следва да се отразят въпросните лихви съобразно принципа за текущо начисляване, установен в чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Прилагане на ЗДДФЛ
По силата на чл.37, ал.1, т.З от ЗДДФЛ лихвите от източник в България, в т.ч. лихвите, съдържащи се във вноските по лизинг, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените лихви.
В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. Следователно, когато платец на дохода е предприятие, задължението за удържане и внасяне на данъка възниква от момента на начисляването на дохода, а не от момента на изплащането му. Моментът на начисляване на дохода от лихви е момента, в който предприятието отрази въпросните лихви като разход.
Когато лихвите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода (чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени лихви в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец (чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗДДФЛ декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
Следва да се има предвид, че на основание чл.75 от ЗДДФЛ и чл.13 от ЗКПО когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на данъчните закони, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Оценете статията

Вашият коментар