прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО).

5_20-00-162/05.06.2014 г.
Чл. 29 от ЗДДФЛ;
§1, т.8 от ДР на ЗКПО;
Чл.43, ал.3 от ЗДДФЛ;
Чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ;
Чл. 6, ал. 2 от КСО;
Чл. 40,ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. №…..2014 г. относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
,,Х” ЕООД, чиято основна дейност е издателска е сключило договори с физически лица за написване на книга. Някои от лицата са самоосигуряващи си лица, с другите сключените договори са оформени като извънтрудови отношения. За труда на авторите, дружеството плаща като предоставя на физическите лица определен брой книги, които те сами продават. Собственикът на дружеството е един ат авторите на книгата.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Доходите от написването на материалите за книгатаимат лихарактер на авторски възнаграждения по смисъла на ЗДДФЛ, за които се следват 40 % разходи, на основание чл. 29, т. 2 от ЗДДФЛ?
2.Как се третират така сключените договори по данъчното и осигурително законодателство?
3. Дружеството-възложител удържа ли данък на лицата, които не са самоосигуряващи се, при предоставянето на книгите?
4. Как се определя облагаемият доход на физическите лица?
5.В кое приложение на годишната данъчна декларация (ГДД) се посочват доходите на физическите лица?
6.Физическите лица дължат ли данък по реда на ЗДДФЛ след продажбата на предоставеният им брой книги?
7.Доходът на собственика на дружеството счита ли се за доход по трудови правоотношения по реда на §1, т.26, б. ,,и”от ДР на ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагане на данъчното законодателство:
По въпроси от 1, 2, 3, 4 и 5:
НАПпри осъществяване на правомощията си, възложени от закона се произнася идейства в пределите на своята компетентност, като в повечето случай тази компетентностпроизтича от изрична нормативна разпоредба. Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) иДанъчно-осигурителен процесуаленкодекс (ДОПК) непредвиждатпроцесуалната възможносторган по приходите в НАП да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство.
С оглед горното и предвид разпоредбите наЗНАП и ДОПК, поставените от Вас въпроси по приложимост на чл.3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) са от изключителната компетентност на Министерството на културата.
Настоящото становище е изготвено при допускането, че написаните от физическите лица материали за книгата са обект на авторско право.
Съгласно чл. 29 от ЗДДФЛоблагаемият доходот стопанската дейностна физическите лица, които не са търговципо смисъла на Търговския законсе определя, като придобитият доходсе намалявас нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксиралразличен размер на разходите,изхождайки от спецификитена съответната дейност.
Преценката за вида на доходаима определящо значениепри формиранетона облагаемия доход по чл. 29 от с.з.Тя има първостепенна важности за коректнотоопределянена окончателния размерна осигурителния доходна самоосигуряващите се лица, което е свързанос изчисляване на общата годишна данъчна основа .
Ако физическо лице упражнява свободна професияи е придобилодоходиот авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, предвид специфичния характер на придобития доход, разходите за дейността с които се намалява придобития доходса указани в разпоредбата на чл. 29, т.2 , б. „б” от ЗДДФЛиса в размер на40 на сто. Тези доходи се посочват в Таблица 3 на приложение № 3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ).
По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗКПО, “авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. Следователно, не винаги придобитите от физическите лица доходи могат да се квалифицират като авторски възнаграждения.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Размерът на дължимия данък се определя, като разликата определена по горепосочения начин се умножи по данъчна ставка 10 на сто (чл.43, ал.3 от ЗДДФЛ).
Когатоплатецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл.43 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл.65, ал.12 от ЗДДФЛ, данъкът, който предприятието – платец на дохода е задължено да удържа по чл.43, ал. 4 се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък.На основание чл.67, ал.2 от ЗДДФЛ не се внася авансов данък по чл. 43, ал.6 от закона за доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 4 ЗДДФЛ). Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ).
Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода(чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ платецът на доходи по чл. 29 издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци.
Служебните бележки по ал.4 се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им – в срок до 15 април на следващата година (чл. 45, ал. 8 от ЗДДФЛ). Служебните бележки, издадени от платеца на дохода се прилагат към годишната данъчна декларация от всяко физическо лице предвид изискванията на чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Когатофизическите лица, участвали в написването на книгатаса самоосигуряващи се лица по реда на КСО и са декларирали това обстоятелство пред Вас с писмена декларация, нямате задължение да изготвяте сметка за изплатени суми. В тези случаи задължително следва да разполагате с декларация от лицето, че е самоосигуряващо се лице и документ, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), като документирането на посочения доход следва да се извърши от самоосигуряващото се лице, получател на дохода.
Предвид гореизложеното, единствено когато изплащате доход нафизически лица, които са самоосигуряващи се, нямате задължение да издавате образците на документи сметка за изплатени суми и служебна бележка.
В заключение следва да се отбележи, че независимо от качеството на физическите лица, на които ще се изплащат възнаграждения, за дружеството възниква задължение за включване на тези суми в изготвяната справка по образец за изплатени доходи на физическите лица за данъчната година на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Справката се предоставя в срок до 30 април на следващата година на ТД на НАП по място на регистрация на платеца на дохода (чл.73, ал.4 от ЗДДФЛ). Когато платецът е изплатил през данъчната година доходи на повече от 5 физически лица, справката се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП (чл.73, ал.5 от ЗДДФЛ).
По въпроси 6 и 7:
Съгласно чл.11, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията – за непаричен доход. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗДДФЛ, непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена. В случая това е датата на предоставяне на книгите на авторите.
Доходите на физическите лица от последващата продажба на книгите на основание чл.13,, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ са необлагаеми.
Доходът на собственика на дружеството за дейността му по написване на книгата, не може да се определи като доход по трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, б. ,,и”от ДР на ЗДДФЛ, тъй като създаването на произведения, обект на авторско право не може да се квалифицира като полагане на личен труд в съответното дружество.
При квалифицирането на дохода, следва да се изхожда от конкретните уговорки между страните, направени по повод създаването на авторско произведение.
Редът за облагане на доходите от авторски възнаграждения е описан по-горе в становището.
Доходът от авторски възнаграждения, се посочва в Таблица 3 на приложение № 3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По прилагането на осигурителното законодателство:
На основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и други доходи от трудова дейност.
Възнаграждението, което авторът получава срещу отстъпването на правото му да бъде използвано произведението му, не представлява доход от трудова дейност и не следва да се включва в осигурителния доход, върху който се правят осигурителни вноски, т.е. не се дължат осигурителни вноски върху дохода от продажбата на художествени произведения от техните автори.
Във връзка с изложеното,при получаване надоходи за отстъпване на авторско право върху написаните книги не се дължат осигурителни вноски, независимо от това дали авторите имат регистрация и упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица, тъй като това не са доходи от трудова дейност по чл. 6, ал. 2 от КСО.
Върху възнагражденията, получени за отстъпване на авторско право внасят здравноосигурителни вноски само лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40,ал. 1, 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), които са длъжни да внасят вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване (чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО);

Оценете статията

Вашият коментар