облагане с данък върху добавената стойност при извършване на транспортни услуги съгласно разпоредбите на новия Закон ш данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2007 г.

Изх. №24-34-396
Дата:21. 02. 2008 г.
относно: облагане с данък върху добавената стойност при извършване на транспортни услуги съгласно разпоредбите на новия Закон ш данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2007 г.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-34-396/25.04.2007 г..Ви уведомява следното:
Според изложеното в запитването представляваното от Вас дружество е доставчик на услуга по транспорт на стоки и е регистрирано по ДДС. Получателят на услугата е регистрирано за целите на ДДС лице в Румъния. Транспортът на стоките се осъществява от България до Румъния.
Поставените от Вас въпроси са свързани с проверка валидността на идентификационния номер на получателя по доставката, необходимостта в качеството Ви на доставчик да притежавате информация относно задължението на получателя по сделката да начисли ДДС, както и с какви доказателства следва да удостоверите, че стоките са транспортирани на територията на Румъния.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10. ал.1, г. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
С влизането в сила на новия ЗДДС доставките на услуги по транспорт на стоки между държави членки се подчиняват на нови правила по отношение на определянето на мястото на изпълнение на доставката. В зависимост от това дали услугата по транспорт на стоки между държави членки е с място на изпълнение на територията на страната или извън нея, то за доставката се начислява ДДС (ако доставчикът е регистрирано по закона лице) или възниква основание за неначисляване на данък (когато доставката е с място на изпълнение извън територията на страната). Мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки между държави членки е регламентирано в чл. 22 от ЗДДС. Основният принцип, залегнал в разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и З от ЗДДС е, че мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки между държави членки е държавата членка, в която започва транспортът на стоките. Изключение от този принцип е налице съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и 4 от ЗДДС в случаите, когато получателят по доставката е регистрирано за целите на ДДС лице в държава членка, различна от тази, в която транспортът на стоките започва. В тези случаи мястото на изпълнение на транспортната услуга е държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата и доставката ще е с място па изпълнение извън територията на ораната, във връзка с което за нея не се начислява данък. В този смисъл доставката се документира с фактура по чл. 1 14 от ЗДДС, в която не се посочва данък, но като задължителен реквизит се вписва основанието за неначисляване на данък (съответно чл. 22, ал. 2). Тази доставка на услуга, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2, г. 4. б. “б“ от ППЗДДС трябва да се декларира във VIES-декларацията, тьй като получател по нея е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка.
Следва да имате предвид, че за вътреобщностен се счита и транспортът на стоки, извършван на територията на една и съща държава членка, когато е предшестващ на вътреобщностен транспорт и при определяне на мястото на изпълнение на доставката се прилагат правилата, регламентирани в чл. 22 от ЗДДС.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от същия закон мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки е на територията па страната, когато транспортът на стоките започва от
територията на страната и завършва на територията на друга държава-членка. По силата на чл. 22, ал. 2, когато получател по доставката е лице, регистрирано в друга държава-членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата-членка. издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.
В кръга на услугите по транспорт в рамките на Общността се включват:
-превозът на стоки от една държава членка до друга:
-превозът на стоки от една държава членка до друга, както и превозът на същите стоки във вътрешността на държавата-членка, от която стоката отпътува или в която пристига, при условие, че транспортът в страната е свързан с вьтреобщностния транспорт.
Следователно, транспортът извършван във вътрешността на страната се приема за част от транспорта в рамките на Общността и когато се извършва от фирми, различни от тези. които извършват трансграничния транспорт.
Когато транспортната услуга е извършена под идентификационния номер на лице, което е регистрирано по ДДС в държава членка, различна от тази, в която е установен доставчикът, във фактурата, която доставчикът издава на получателя не се начислява данък, а задължението за начисляването му е за получателя по доставката.
В издаваните от Вае фактури е получател регистрирано по ДДС лице в Румъния следва да включите стойността на транспортните разходи, които са извършени във връзка с превоза на стоката, като в същите не следва да посочвате данък. Фактурите следва да съдържат идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата и основанието за неначисляване на данък – в случая това е чл. 22. ал. 2 от З ДДС.
В описания от Вас случай като доставчик на транспортна услуга по силата на разпоредбата на чл. 1 17 ал. З от ППЗДДС сте задължен да включите доставката си във VIES – декларацията си за данъчния период на документирането й. Декларацията се подава по образец № 14 от ППЗДДС.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 85 от ЗДДС данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 1 12.
Валидността на идентификационния номер на получателя може да се установи от доставчика като се направи справка в интернет.
Направената справка може да бъде разпечатана и да бъде приложена към документите, които доказват обстоятелствата за наличие на основание за освобождаване от начисляване на данък, като на самата разпечатка има дата. на която е направена справката.
В ЗДДС и правилника за приложението му не са предвидени документи за удостоверяване на наличие на обстоятелства относно приложението на чл. 22, ал. 2 от закона, извън посоченото по-горе относно документиране и отразяване на доставката, включително и във VIES-декларацията.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар