облагане с данък върху недвижими имоти по ЗМДТ

Изх. № 26-Г-57
Дата:23.09.2010 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1;
ЗОЗЗ, чл. 17, ал. 1.
относно: облагане с данък върху недвижими имоти по ЗМДТ
В отговор на поставените въпроси Ви уведомяваме:
1. С подробните устройствени планове се урегулират улици, както и
квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване / чл.
14, ал. 1 ЗУТ/. Поземлените имоти се урегулират със:
-улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица /лице на имота/;
-вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти /странични и към дъното на имота/, при условията на чл. 16 или 17 ЗУТ.
Тъй като в ЗУТ са уредени няколко вида подробни устройствени планове и поради наличието на различни хипотези, бихме искали да ни дадете по-подробна информация относно конкретния случай / местоположение на имота, вид на ПУП и др. /, за който считате, че е утвърден ПУП, но не са налице УПИ.
2. Земеделските земи, на които е променено предназначението за
неземеделски нужди загубват качеството си на такива и се превръщат в облагаеми
имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Редът за промяна на предназначението на
земеделски земи е регламентиран в глава пета „Промяна на предназначението на
земеделските земи за неземеделски нужди“ от Закона за опазване на земеделските
земи. Процедурата по промяна на предназначението на земеделски земи включва
цяла поредица от действия, регламентирани в чл. 21 – чл. 24 ЗОЗЗ и приключва с
влизане в сила на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ. От момента на
влизане в сила на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ земеделските земи
загубват качеството си на такива и се превръщат в урегулирани имоти, които
подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти.
3.В някои общини на основание ЗКИР има изработени нови цифрови
модели на кадастрални карти на населените места. При новото по-точно
компютърно изчисляване на площта на отделните имоти в много случаи се
установява, че размерът им е различен – по-голям или по-малък от този, който е
бил определян по графичен начин на основата на ЗРП и стария кадастрален план, от които са издавани скиците и нотариалните актове. На въпроса относно доказателственото значение на кадастралните карти и различията им с нотариалните актове Агенцията по геодезия, картография и кадастър е изразила становище с писмо Изх. № 07-98 от 16.06.2008 г. /копие от което прилагаме/, според което „актуална и с доказателствено значение е площта, определена в кадастралната карта и посочена в скицата, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Тази площ следва да се използва при определяне на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци“.
В кадастралната скица или в издаденото за целта удостоверение е необходимо да се отбележи, че „няма неуредени регулационни сметки за имота“, за да е ясно, че разликата в площта не е следствие от промени в ПУП.
4. При промяна в ПУП, в резултат на която настъпва промяна в площта на поземлен имот, за жилищни и нежилищни имоти се подава декларация по чл. 14 ЗМДТ.
II. Облагане на сгради
1. „Сгради“ според легалната дефиниция на чл. 110 от Закона за
собствеността са недвижими вещи, които вследствие на дейността на човека са
трайно прикрепени към земята.
Не представляват сгради по смисъла на чл. 10 ЗМДТ леки постройки, които лежат върху земята със собствената си тежест, когато не са свързани с нея. Не са сгради и съоръженията за търговия по чл. 56, ал. 1 ЗУТ /чл. 197 ЗТСУ /отм./ като павилиони, кабини и други, които са преместваеми.
Независимо от конструкцията на постройка /паянтова, монолитна, метална/, ако основите й са трайно свързани със земята, тя представлява „сграда“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, вследствие на което подлежи на облагане с данък.
2.При наличие на разлика в застроената или РЗП на сгради, съдържа се в официални документи – нотариален акт и кадастрална скица /разрешението за ползване удостоверява годността за ползване на строежа и съответствието му със строителните планове, правила и норми/, няма основания да се поддържа по-различно становище от изложеното в цитираното писмо на АГКК. Независимо от това отправихме отново запитване до АГКК, за отговора на което ще бъдете уведомени допълнително.
3.В законодателството терминът „трафопост“ /или трансформаторни постове“ се използва както в смисъл на електроразпределителни устройства и съоръжения към тях /чл. 64, ал. 1 ЗТСУ, чл. 1132 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии/, така и в смисъл на сгради за електропроизводство и електроснабдяване /т. 544 от Приложение № 9 „Класификатор на функционалното предназначение на сградите“ към Наредба № 5 от 1999 г. за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове и плановете на почвените категории.
С данък върху недвижимите имоти се облагат сгради и поземлени имоти /чл. 10, ал. 1 ЗМДТ/.
– при трафопост тип БКТП или МКТП на облагане с данък подлежи сградата, като основата за облагане е нейната отчетна стойност /след 01.01.2011 г. – по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка по Приложение № 2 на сградата/. Как се формира отчетната стойност на сграда, в която е разположен трафопост, е въпрос от счетоводното законодателство, т.е. извън нашата
компетентност. Видът на конструкцията не влияе върху определянето на постройката като „сграда“, ако е трайно прикрепена към земята.
Приложение: съгласно текста.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар