ваше запитване във връзка с чл. З, ал. 2 от ЗДДС и данъчното третиране за целите на ДДС на възнагражденията, получавани от арбитри при БТПП, регистрирани по ЗДДС като упражняващи свободни професии и з

Изх. № 26-Г-39
Дата: 23.12.2008 год.
ЗДДС, чл. 3, ал. 2;
ЗДДС, чл. 12;
ЗДДС, чл. 113.
ОТНОСНО: ваше запитване във връзка с чл. З, ал. 2 от ЗДДС и данъчното третиране за целите на ДДС на възнагражденията, получавани от арбитри при БТПП, регистрирани по ЗДДС като упражняващи свободни професии и задължението им да издават фактури по чл. 113 от ЗДДС за тях
Във връзка поставения от Вас въпрос в писмо, изпратено до изпълнителния директор на НАП с наш вх.№ 26-Г-39/08.12.2008 г. и на основание чл. 10, ал. 1 т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното принципно становище:
С изпратеното от вас писмо сте задали следния въпрос:
Във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗДДС по отношение на регистрираните за целите на ДДС арбитри следва ли същите да издават фактури по чл. 113 от ЗДДС за получените от тях възнаграждения при осъществяваната от тях правораздавателна дейност?
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (наричан по-долу за краткост “закона” или “ЗДДС“) с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна доставка на услуга. По смисъла на чл. 8 от същия закон услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В чл. 9 от закона е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като ал. 2 от същата разпоредба изрично предвижда, че доставка на услуга е всеки интелектуален труд. Съгласно чл. 12 от същия закон облагаема доставка е всяка доставка на услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице, освен ако в закона не е предвидено друго. По смисъла на чл. 3,ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, като независима икономическа дейност по силата на ал. 2 от същата разпоредба е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В допълнение чл. 3. ал. 3 от закона предвижда изрично случаите, при които не е налице извършване на независима икономическа дейност, като дейността на арбитрите към АС на БТПП не влиза в така предвидените хипотези.
Действително арбитражът като форма на правораздаване е предвиден със закон – Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Но това не е достатъчно основание да се счита, че дейността на арбитрите не е независима. Съществуват и други дейности, извършвани от лица, упражняващи свободни професии най-вече в сферата на правото, които са регламентирани със закон (Закон за адвокатурата, Закон за нотариусите и нотариалната дейност, Закон за частните съдебни изпълнители например), но това не освобождава лицата, които ги извършват от задължения по отношение па облагането с ДДС.
Съобразно чл.7 от ЗМТА във връзка с чл. 19 от ГПК компетентността на арбитражния съд произтича от арбитражното споразумение, формулирано задължително в писмена форма между страните по договорно или изнъндоговорно правоотношение. По силата на чл. 12 от ЗМТА страните могат да уговарят процедурата за образуване на арбитражен съд. По силата на същата разпоредба страните по възникналия спор назначават (определят) и арбитрите, които да се занимаят с арбитражното дело, като председателят на БТПП може единствено да провери дали така посоченият арбитър отговаря на квалификацията, която се изисква от страните по силата на арбитражното споразумение, както и да свери обстоятелствата, свързани с неговата безпристрастност и независимост. Глава трета от ЗМТА урежда и начините, по които може да бъде прекратена компетентността на един арбитър в рамките на арбитражното производство, като от разпоредбите на тази глава става видно, че предоставените възможности са в превес на страните по спора и зависят до голяма степен от тяхната воля и преценка. В Глава четвърта от ЗМТА е предвидено, че страните могат да определят, в рамките на взаимно споразумение, процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва, както и да уговорят мястото, където трябва да се разглежда арбитражното дело.
Чл. 6, ал. 3 от Устава на АС при БТПП е предвидено, че като арбитри могат да бъдат вписани пълнолетни граждани, неосъждани. с юридическо образование, които познават вътрешните и международните стопански отношения и правото, което ги урежда. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда, че арбитрите са независими и безпристрастни при изпълнение на своите функции и не са представители на страните. Чл. 10, ал. 3 от Устава предвижда, че за участие в делата и тяхното решаване арбитрите получават възнаграждения, определени с тарифа, съобразно цената на иска. Начинът на определяне на тарифата е регламентиран в чл.6 от Правилника на АС при БТПП и описан в Тарифата за арбитражни такси на АС при БТПП. От тези разпоредби става ясно, че тарифите се определят на пропорционален принцип съобразно материалния интерес по спора между страните, което е типичен пример за определяне на една стойност навъзнаграждение(цена на услуга) по стопански начин. От
предходното става ясно, че заплащайки арбитражната такса, страните заплащат и възнаграждението на арбитъра. Тук ясно се откроява и пряката връзка, която съществува между оказаната услуга от страна на арбитъра и заплатената като насрещна престация сума от страните. Обстоятелството, че всички суми, постъпващи по делата на АС, се внасят от страните по банковите сметки на БТПП е ирелевантно по отношение на определянето на една доставка като облагаема или не за целите на ЗДДС. Начините и формите на плащане по определена доставка не могат да влияят по отношение определянето на нейния облагаем характер.
Предвид описаните положения в предходните два параграфа съвсем ясно се открояват елементите на една стопанска операция, влизаща в обхвата на ЗДДС. Налице са две страни, от които първата (страните по арбитража) иска да получи определена услуга, като за целта избира втората страна (арбитъра) заради нейните специфични познания и качества, необходими за осъществяването на определена престация (решаване на един имуществен спор, възникнал в рамките на договорни или извъндоговорни взаимоотношения), за което първата е готова да заплати определена сума (насрещна престация). Макар и действащ в рамките на алтернативна форма на правораздаване арбитърът оказва услуга на страните, тъй като изпълнява вече установена от тях воля, а именно да намерят решение на възникнал помежду им спор извън формите и сроковете на държавното правораздаване.
От посоченото следва, че извършваната от арбитъра услуга има специфичен характер, който я отличава от услугите, предоставяни главно и обичайно от адвокат или някоя от другите професии, изискващи специални познания в областта на правото. Същевременно обаче в светлината на ЗДДС това остава една възмездно доставяна услуга, която отговаря на дефиницията на закона и влиза в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
Що се отнася до окачествяването на извършваните от арбитрите услуги като вписващи се в рамките на осъществявана дейност по занятие на първо място трябва да се отбележи, че извършването на една дейност по занятие представлява един алтернативен критерий за определянето на една независима икономическа дейност като такава, с който се цели разширяването обхвата на ДДС. Чл. 3, ал. 2 от ЗДДС използва формулировката: “Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие“. Това предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно с цел придобиване на доход извършва определени операции в свой частен интерес. Системният характер на извършването не се обвързва толкова с определена продължителност на действията, колкото с придобиването на доход. Дали фактически такъв доход е реализиран от лицето, за нуждите на ЗДДС това не е от особено значение. Съгласно чл. 3. ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Извършването на една дейност по занятие не означава, че това трябва да бъде единствено занятие за някого. Арбитрите, включени в списъка на БТПП упражняват професиите на адвокати, съдии, юрисконсулти, преподаватели и прочие, но всички тях като арбитри ги свързва обстоятелството, че имат специфични познания в областта на правото. Действително на практика дейността на един арбитър може да се окаже от спорадичен характер. Но това не е провокирано от неговата собствена воля. Самият факт, че АС при БТПП разполага с ограничен списък от лица, които могат да бъдат арбитри е достатъчна предпоставка за извършване на дейност по занятие.Както виесамитетвърдите в изпратеното от Вас писмо, фактическата
спорадичност се дължи единствено на това дали един , а не друг арбитър ще бъде посочен от страна в арбитражното производство да реши възникнал между нея и друго лице правен спор. Такава зависимост обаче може да бъде открита във всеки един стопански отрасъл и тя няма отношение спрямо определянето на една дейност като икономическа.
На последно място, но не и по значение с уместно да се обърне внимание на решението на Съда на Европейските общности (СЕО) от 16 септември 1997 г. по дело № С-145/96 (“Bernd von Hoffmann”), в което Съда се произнася по преюдициален въпрос, зададен от немски правораздавателен орган относно тълкуването на директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г., отменена с Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. (наричани за краткост “директивата“) при определянето на място на изпълнение на облагаемите доставки на услуги, извършени от член на международен арбитражен съд. От това решение става видно, че характерът на услугите, доставяни от членовете на арбитражен съд в качеството им на решаващ орган по представени им спорове като облагаеми дори не се поставя под въпрос. Съдът се произнася по отношение на начина, по който трябва да се определи мястото на изпълнение на тези доставки (т.е. коя държава членка има правомощията да ги обложи с ДДС) в светлината на правилата, предвидени за тази цел в директивата.
С оглед на предходното може да се направи заключение, че арбитрите за извършваната от тях дейност в качеството им на решаващ орган по арбитражни дела пред АС на БТПП и по принцип в рамките на всеки един арбитраж, доставят услуги, които са облагаеми с ДДС по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. С оглед на това същите следва да издават фактури по чл.113 от закона за доставяните от тях услуги като арбитри.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//

Оценете статията

Вашият коментар