НА НАП
тел. 0700 18 700,факс: /02/ 9859 3099
Изх. № 92-00-934
Дата:08.12.2014 год.
ЗМДТ, чл. 21, ал. 3
Относно: облагане с данък върху недвижимите имоти на къща за гости,
категоризирана по Закона за туризма
В отговор на поставения въпрос относно определянето като жилищен или търговски обект на къща, принадлежаща на търговско дружество, категоризирана по Закона за туризма като търговски обект – „къща за гости“ с цел да се използва за предоставяне на нощувки, изразявам следното становище:
По силата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ основата за облагане на нежилищни имоти на предприятия е по-високата между отчетната стойност на имота и данъчната му оценка, определена в съответствие с нормите по Приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2 към закона. За определяне на данъчната основа е необходимо съответният имот да бъде дефиниран като „жилищен“ или „нежилищен“.
В практиката по прилагане на чл. 21 ЗМДТ трайно се поддържа становището, според което недвижими имоти, принадлежащи на предприятия, включително жилищни по предназначението си имоти като апартаменти и къщи, които са категоризирани като туристически обекти по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закона за туризма, следва да бъдат декларирани и облагани като нежилищни имоти. Основание за поддържане на това становище е обстоятелството, че макар и „жилищни“ по строителните си книжа, тези имоти се използват фактически за други цели, различни от задоволяване на жилищните нужди на обитаващите. “Жилище“ според определението на т. 30, § 5 от ДР на ЗУТ е “съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”.
По силата на § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ“жилищна сграда” е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища”.
В настоящия случай е налице недвижим имот – къща, принадлежаща на търговско дружество, която представлявава туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, б „б“ от Закона за туризма, категоризиран по реда на Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения като „къща за гости”, в който се предоставят туристически услуги- нощувки, хранения и пр. „Къща за гости“ е сграда с ниска етажност в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или е обвързан с неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване. Гостите ползват общи помещения, като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или място за хранене и място за отдих в двора. Обектът се стопанисва от домакини, които живеят в същата сграда или в съседство и се грижат за обслужването и изхранването /минимум закуска/ на гостите в условия, близки до домашните“ / § 1, т. 27 от ДР на ЗТ/.Отцитираното легално описание следва, че къщата за гости не може да бъде дефинирана като „жилище” по смисъла на ЗУТ, тъй като не е предназначена за задоволяване на жилищни нужди.
В подкрепа на изразеното становище посочвам решение № 14454 от 05.11. 2013 г. по адм. дИзх. № 7659/2013 г. на ВАС, според което апартамент в „апартаментен хотел“, категоризиран като туристически обект по ЗТ, следва да се облага с данък върху недвижимите имоти като нежилищен имот.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
‘