Изх. № 08-П-30
Дата: 01.11.2010 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1
В отговор на поставените въпроси относно облагане с данък върху недвижимите имоти на оранжерии, Ви уведомяваме:
Облагаеми с данък върху недвижимите имоти обекти са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 ЗМДТ/.
“Сгради“ според легалната дефиниция на чл. 110 от Закона за собствеността са недвижими вещи, които вследствие на дейността на човека са трайно прикрепени към земята.
Не представляват сгради по смисъла на чл. 10 ЗМДТ леки постройки, които лежат върху земята със собствената си тежест, когато не са свързани с нея. Не са сгради и съоръженията за търговия по чл. 56, ал. 1 ЗУТ /чл. 197 ЗТСУ /отм./ като павилиони, кабини и други, които са преместваеми.
Оранжериите и парниците, изградени върху бетонови или други основи, които са трайно свързани със земята, представляват сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, вследствие на което същите са облагаеми с данък обекти. Те се декларират и облагат като „селскостопански сгради“.
В подкрепа на изложеното становище посочваме следните разпоредби:
В Наредба № 5 от 10 май 1999 г. за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове и карти, регулационните планове и плановете на почвените категории, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оранжериите /т. 431/ и парниците /т. 434/ са изброени сред „сградите за растениевъдство“.
Според т. 1271 от Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС-2001), утвърдена със Заповед № РД-07-01 от 5.01.2001 г. на председателя на НСИ, парниците са селскостопански сгради.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’