Изх. №М-24-38-83
Дата: 28.01.2020 год.
ЗМДТ:, чл. 61з, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 61р, ал. 1;
ДР на ЗМДТ, § 1, т. 34.
ОТНОСНО: облагане с патентен данък на доходи от дейност по предоставяне на нощувки в палатки с размер 15-20 м2 по реда на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №………….11.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице предлага услуга – нощувки в палатки с площ 15-20 м2, изработени от висококачествен брезент, устойчив на лоши атмосферни условия, които са разгънати върху дървени площадки и са разположени в парцел, находящ се в регулацията на територията на община ……….., т. нар. вид къмпингуване „глемпинг“. Предлагащото услугата лице е собственик на парцела, върху който са разгънати палатките.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Палатките следва ли да бъдат приети като място за настаняване и да бъдат обложени по реда на чл. 61з ЗМДТ с патентен данък и съответно нощувките с туристически данък?
2. Може ли физическо лице, което не е регистрирано като търговец, да предоставя такъв вид услуги?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 61з, ал. 1 ЗМДТ физически лица, включително еднолични търговци, които извършват дейности, посочени в приложение № 4 /патентни дейности/, се облагат с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
Видовете патентни дейности, подлежащи на облагане с патентен данък, са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VI от ЗМДТ. В т. 1 от приложението е посочено, че на облагане с данък подлежат места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани с една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма /ЗТ/. В тези случаи данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ места за настаняване са:
а/ клас А – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;
б/ клас Б – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.
Въпросът дали посочените места за нощуване представляват места за настаняване по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „б“ от ЗТ е от компетентността на съответната структура на Министерство на туризма. В случай че тези места за нощуване са категоризирани или регистрирани по реда на ЗТ и лицата, предоставящи услугата, отговарят на условията, поставени с чл. 61з ЗМДТ, за доходите от дейността би възникнало задължение за облагане с патентен данък.
По отношение на туристическия данък следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 61р, ал. 1 ЗМДТ с туристически данък се облагат нощувките. В §1, т. 34 от ДР на ЗМДТ е дадена легална дефиниция на понятието „нощувки“, а именно – „нощувки“ са нощувките в местата за настаняване по смисъла на ЗТ.
Предвид горното, само в случай, че на основание чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „б“ от ЗТ обектите са категоризирани или регистрирани като места за настаняване, то тогава за нощувките би възникнало задължение за облагане с туристически данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/