Относно: Облагане са данък при източника и прилагане на СИДДО.
Във връзка с постъпило запитване вх. № …/21.06.2012г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, Ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че чуждестранно дружество ежемесечно фактурира на българско дружество услуга – централизирана система за дистанционно управление на производствени мощности. Системата е локализирана в Република Чехия и дистанционно следи всички производствени процеси на българското ЕООД. Двете дружества са свързани лица.
Поставени са следните въпроси:
1.Дължи ли се данък при източника?
2.Предоставените услуги обект ли са на СИДДО?
Представената от Вас информация е изключително непълна, поради което изразяваме принципно становище по поставените въпроси с оглед приложимата нормативна база за 2012 година.
С разпоредбите на чл. 12, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ са посочени доходите, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, за които закона приема, че са с източник Република България. Тези доходи са облагаеми с данък при източника, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност на чуждестранното юридическо лице в страната на основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО. Разпоредбата на ал. 2 на посочената норма от корпоративния закон определя, че данъкът се удържа от местното юридическо лице, което начислява доходите.
Във връзка със зададения въпрос, относно изплащания доход за услуга – система за РОК управление – централизирана система за дистанционно управление на производствени мощности, следва да имате предвид основно определенията дадени в § 1, т. 8 и т. 9 от ДР на ЗКПО за „авторски и лицензионни възнаграждения” и „възнаграждения за технически услуги”.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО “авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. “Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
“Възнаграждения за технически услуги“ са определени като плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице /§ 1, т. 9 от ДР на ЗКПО/.
При липсата на информация относно същността на услугата, какво точно се извършва от чуждестранното юридическо лице, къде и как точно се предоставя услугата, идват ли в България представители на чуждестранното лице, ако присъстват в България каква дейност извършват, какви са договорните права и задължения, какви документи се оформят относно изпълнението на услугата и друга информация не можем да се произнесем относно характера на извършваната услуга, а това е правноотносимия факт, за да се пристъпи към облагане на посочените доходи по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО. При квалифицирането на дохода е необходимо да се има предвид, че следва да се търси действителната воля на страните, естеството на извършената услуга, изготвените документи във връзка с възлагане на дейностите, отчитането на извършеното от чуждестранното лице и постигнатия резултат. При условие, че извършената услуга съдържа елементи на възнагражденията /като промишлен и научен опит, авторски права, консултации, обяснения за работа, разрешаване на конкретен проблем, право на ползване на софтуер и др.подобни или пък има елементи свързани с монтаж или инсталиране на материални активи/,посочени в § 1, т. 8 и т. 9 от ДР на ЗКПО, същите ще са облагаеми по реда на закона с данък при източника, при условие, че чуждестранното юридическо лице няма място на стопанска дейност в страната.
С оглед информацията, която е налична при българското дружество и посочените определения в ДР на ЗКПО, преценка относно квалифицирането на услугата, следва да бъде направена от компетентно лице – специалист на базата на извършената работа, използваната техника и технология и нейната специфичност, конкретните фактически действия, създадената в тази връзка документация и получените резултати.
Ако услугата не може да бъде определена като авторски и лицензионни възнаграждения или възнаграждения за технически услуги, същата би могла да бъде квалифицирана като печалба от стопанска дейност на чуждестранното юридическо лице, доколкото същото няма място на стопанска дейност в страната по смисъла на чл. 7 отСпогодбата между Република България и Чешката република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото.
Прилагането на разпоредбите на СИДДО между България и Чешката република относно предвидените там облекчения не може да става директно, а чрез спазването на процедурата, предвидена съответно от чл. 135 до чл. 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс при желание от страна на чуждестранното юридическо лице.
При въпроси свързани с тълкуване на конкретни текстове /например чл. 7, чл. 12/ на приложимата СИДДО, Вашето запитване следва да поставите пред Дирекция СИДДО към ЦУ на НАП, гр. София.
‘