Изх. №15-00-48
Дата: 11.03.2013 год.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 8;
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 13;
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено внас вх. № 15-00-48 от 12.12.2012 г., изразявамследното становище:
Предвид промените в чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г., доходите от лихви по депозитни сметки са изключени от обхвата на необлагаемите доходи и съответно представляват облагаем доход за физическите лица. Легална дефиниция на понятието “депозитни сметки“ е дадена в разпоредбата на § 1,т. 58 от ДР на същия закон, съгласно която “депозитни сметки“ са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).
На основание чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки. Съгласно, чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
?плащането-при плащане в брой;
?заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека-при безналично плащане;
?получаването на престацията-за непаричен доход.
По отношение на доходите от лихви по депозитни сметки, изключение от цитираното правило е предвидено единствено за случаите, когато лихвите са изплатени авансово. В тези случаи на основание чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ, доходът се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Според първият пример, описан в писмото Ви договорът е за срочен депозит с периодично изплащане на лихва с капитализиране на лихвата, при което банката се задължава да начислява различна годишна лихва за определените периоди по депозита. Лихвата по този тип договори се начислява на годишна база за срока на всеки изминал лихвен период и се капитализира, като в първия ден след изтичане на лихвен период от действието на договора към сумата по депозита се прибавя изчислената лихва за изминалия лихвен период. Съгласно общите условия по този тип договори, при разпореждане със средства по депозита преди падежа, за лихвения период, в който се прекратява договорът, банката изплаща намалена лихва, която се начислява, считано от началната дата на олихвяване на съответния период, през който се прекратява договора, до датата на изтегляне на сумата. Следователно, предвид изложената фактическа обстановка, в посочения пример лихвата не се изплаща предварително (авансово), а се начислява в края на определените в договора лихвени периоди, след което се капитализира (прибавя се към сумата на депозита). Това означава, че при определяне датата на придобиването на дохода следва да се прилага общата норма на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. доходът ще се счита за придобит на датата на всяко плащане на лихвите, включително чрез капитализирането им.
Според описаното за втория примерен договор лихвата се изплаща периодично, но ако клиентът прекрати предсрочно договора, се начислява намалена лихва, считано от началната дата на срока на договора, а не само от началото на последния период на олихвяване. От описаното не става ясен механизма за изплащане на лихвите и не може да се направи категоричен извод дали той има характеристиките на предварително (авансово) плащане на лихвата, поради което е невъзможно да се изрази конкретно становище. В случай, че решите да отправите повторно писмено запитване по този въпрос, моля да приложите примерен договор за по-голяма яснота.
По отношение на втория поставен от Вас въпрос относно облагането на доходи от лихви по срочни депозити на еднолични търговци следва да имате предвид, че разпоредбата на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ се отнася само за доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки, придобити от местни физически лица. В тази връзка следва да се поясни, че според чл. 10, ал. 1, т. 2 на ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност като едноличен търговец са обособени като отделен вид доход. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. По смисъла на чл. 18 от ЗКПО, данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, получен след преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на този закон. Предвид цитираните разпоредби, данъчното третиране на доходите от лихви (в т.ч. и по депозитни банкови сметки) на едноличния търговец следва да е идентично с това, възприето в ЗКПО по отношение на юридическите лица. Когато приходите (доходите) са свързани с имущество, включено в предприятието на едноличния търговец, те следва да се отчитат счетоводно в предприятието на търговеца, а не да се третират като доход на физическото лице. Ето защо, считам че облагането с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ не следва да се прилага за едноличните търговци.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’