законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след под

Изх. №17-00-250
Дата:12.11.2012 год.
Регламент № 883/2004, чл. 13 (1);
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16;
ДОПК, чл. 128.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № ………….. г. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, в българското дружество .АД има служители, които са гръцки граждани и полагат труд едновременно на територията на България и Гърция в качеството си на заети лица за двама различни работодатели. За физическите лица се заплащат осигурителни вноски и в двете държави-членки.
С оглед на така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се прилагат в конкретния случай промените, които са въведени с Регламент (ЕС) № 456/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012, в сила от 28.06.2012?
2.В коя държава се дължат задължителните осигурителни вноски?
3.Има ли възможност за избор от страна на работодателя или служителя коя да бъде държавата, в която да бъдат удържани и заплащани осигуровките?
4.При наличие на периоди с двойно осигуряване /и в двете държави/, какъв е редът за възстановяване на платените суми за осигуровки, както за сметка на работодателя, така и за сметка на служителя?
След присъединяването си към ЕС, Република България прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка. Следователно, осигуряването в конкретния случай едновременно в България и в Гърция, представлява нарушение на основния принцип в координационните регламенти.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата-членка, в която следва да се внасят задължителните осигурителни вноски за съответното лице. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави–членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.
Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества в България, които имат качеството „осигурено лице“ за целите на държавното обществено осигуряване, както и лицата, работещи по трудов договор, са наети лица за целите на определяне на приложимото законодателство съгласно европейските регламенти. При условие, че трудовата дейност на посочените лица на територията на Гърция, се третира също като дейност на наети лица, в конкретната хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 13 (1) от Регламент № 883/2004. Разпоредбата е променена с Регламент (ЕС) № 465/2012, в сила от 28.06.2012 г. Съгласно тази разпоредба, лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави-членки, е подчинено:
а) на законодателството на държавата-членка на пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава-членка; или
б) ако не осъществява значителна част от дейността си в държавата-членка на пребиваване:
i) на законодателството на държавата-членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, ако лицето е наето от едно предприятие или работодател; или
ii) на законодателството на държавата-членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятията или работодателите, ако лицето е наето от две или повече предприятия или работодатели, чието седалище или място на дейност се намира само в една държава-членка; или
iii) на законодателството на държавата-членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, различна от държавата-членка на пребиваване, ако лицето е наето от две или повече предприятия или работодатели, чието седалище или място на дейност се намира в две държави-членки, една от които е държавата-членка на пребиваване; или
iv) на законодателството на държавата-членка на пребиваване, ако лицето е наето от две или повече предприятия или работодатели, на поне двама от които седалището или мястото на дейност се намира в други държави-членки, различни от държавата-членка на пребиваване.
Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 16 от Регламент 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
При условие, че посочените в запитването Ви лица пребивават на територията на Гърция, е необходимо те да уведомят Гръцката компетентна институция IKA – ETAM Administration за обстоятелството, че упражняват дейност в две държави-членки. Гръцката компетентна институция ще определи приложимото за лицатазаконодателство.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно, ако на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 спрямо лицата бъде определено като приложимо гръцкото законодателство, то за цялата им трудова дейност на територията и на двете държави-членки ще се прилага гръцкото законодателство и задължителните осигурителни вноски за лицата от дейността им в България ще са дължими в Гърция съгласно нейното законодателство.
Работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
При наличие на такова удостоверение, издадено за лицата от гръцката компетентна институция, неоснователно внесените осигурителни вноски в България подлежат на прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 128 ДОПК подлежат на прихващане недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глобите и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване от НАП. Процедурата за прихващане и възстановяване може да започне по Ваша инициатива – с подаване на искане за прихващане или възстановяване на суми по реда на чл. 128-130 от ДОПК.
По отношение на третата част от запитването Ви, следва да имате предвид, че координационните регламенти не предвиждат възможност за избор от страна на работодателя или служителя в коя държава да бъдат внасяни задължителните осигурителни вноски. Същите са дължими в държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице по правилата на Дял II от Регламент №883/2004.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар