2_897/04.06.2010
чл.4 ЗДДФЛ
Във връзка с…писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ”…………, сте изложили следната фактическа обстановка:
Предстои Ви да започнете работа вГермания . Интересувате секакви саданъчните Визадължения в Българиясъгласно действащото законодателство.
Предвид непълнатафактическа обстановка изразяваме следното принципно становищеотносно облагането на местните и чуждестранни физически лица относимо към редакцията на Закона за облагане доходите на физическите лица действаща през 2010 г.
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органии/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В тази връзка при определяне на критерия „център на жизнените интереси” се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване извън страната не е единственият критерий, по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на ЗДДФЛ.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, т.е. те имат задължение да декларират световния си доход, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).Доходите от източници в България са изчерпателно посочени в чл.8 от ЗДДФЛи ставката на данъка е 10 на сто.
Декларирането на доходите и дължимите върху тях данъчни задължения става чрез подаване на годишна данъчна декларация по реда на чл. 50, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ.
Когато лицето дефинира себе си като местно лице, то декларира придобитите доходи с източник от чужбина с подаване на годишна данъчна декларация .
Във връзка с горното, с цел избягване на двойно данъчно облагане на едни и същи доходи с приоритет пред местното законодателство /ЗДДФЛ/ е прилагането на разпоредбите наСпогодба за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/, каквато има сключена между България и Германия.
Предвид обстоятелството, че не сте конкретизирали вида на труда, който ще полагате в Германия, респ.вида на дохода, който ще получавате, следва да имате предвид и разпоредбата на чл.76 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.76, ал.1 от ЗДДФЛ, при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени им в чужбина от съответните компетентни органи.
Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно, като данъчният кредит се ограничава до сумата набългарския данък върху доходите, който би бил дължимвърху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.
Облагането на определен доход с източник от чужбина с данък се доказва с прилагане на документ, удостоверяващ размера на дохода и удържания данък в другата държава, издаден от компетентните данъчни власти на тази държава.
‘