чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, чл. 62, ал. 1 от ЗДДСИзх. № 53-00-24
11.03.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-24/21.01.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на „XXX” ЕООД е търговия на едро с месо и месни продукти. По-голямата част от стоките се доставят от други страни – членки на ЕС. Доставките се извършват чрез българско дружество, при предварително заплащане на цялата стойност на стоките, с цел постигане на по-ниски цени. Доскоро всяка от доставките до дружеството е била документирана като във фактурата и превозните документи, издавани от производителя, „XXX” ЕООД е било посочвано като получател, а като местоназначение на стоката е бил посочван склад на съответния клиент на дружеството на територията на страната. Във връзка с промени на правилата за търговия с месо и месни продукти и по настояване на доставчиците на дружеството се налага промяна в организацията на работа като доставчикът на стоките се задължава да ги достави до граничен пункт на Р. България. При пристигането им на граничния пункт стоките няма да бъдат претоварвани.
Въввръзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Какъв е режимът на облагане и каква следва да е данъчната ставка на доставките, в случаите, когато стоките се транспортират до граничен пункт на територията на страната?
2.С какъв транспортен документ следва да се документира транспортирането на стоките от граничния пункт до вътрешността на страната?
3.Ако при доставката до граничния пункт се наложи част от стоката да се достави и транспортира до получател, установен на територията на друга държава, за цялата стока ли следва да се оформи транспортен документ или само за частта от стоката, която ще бъде доставена до получателя, установен на територията на друга държава?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Дефиниция на понятието „територия на страната“ е дадена в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС). Съгласно това определение „територия на страната“ включва географската територия на страната, континенталния шелф и изключителната икономическа зона. „Митническа територия на Република България“ съгласно определението на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за Митниците (ДР на ЗМ) е територията на Република България. Видно от тези разпоредби, налице е пълно покритие между дефинираните сухоземни предели на територията на страната за целите на ЗДДС и митническото законодателство, и не е възможно стоките да пристигат на територията на страната по смисъла на единия нормативен акт без да се намират на тази територия по смисъла на другия нормативен акт. Предвид изложеното при осъществяването на дейността следва да имате предвид разпоредбите на чл. 13 от ЗДДС, регламентиращ критериите, които трябва да осъществява една сделка, за да бъдат приложени правилата за вътреобщностното придобиване (ВОП), както и разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, регламентираща размера на данъчната ставка, приложима при облагаеми ВОП. Съгласно тези разпоредби придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, е вътреобщностно придобиване. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Когато ВОП е възмездно, има място на изпълнение на територията на странатa и е извършено от регистрирано по ЗДДС лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, ВОП е обект на облагане с ДДС. Ставката за облагаемите ВОП е уредена в чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и е в размер 20 на сто.
В случай, че „XXX” ЕООД е получател по облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, то ще се приложат общите правила относно облагането на облагаемите доставки, включително чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регламентиращ размера на данъчната ставка за облагаемите доставки.
Относно прилагането на нулева ставка за облагане следва да се има предвид на първо място посочената разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която нулева ставка се прилага само за изрично изброени в закона доставки. Такива са например изброените в глава трета от ЗДДС, както и в отделни разпоредби като чл. 140, чл. 146 от ЗДДС и други. ВОП или доставки на месо и месни продукти с място на изпълнение на територията на страната не са сред изброените.
От изложената фактическа обстановка не става ясно в кой момент и на коя територия „XXX” ЕООД ще придобива собствеността върху стоките, съобразно новата практика на сключване на сделките. Не може да се определи и дали в ролята на доставчик на „XXX” ЕООД ще бъде производителят на месата или българското дружество – посредник в сделката, поради което изразяването на по-конкретно становище по зададения въпрос е невъзможно. В случай, че желаете да получите такова, следва да опишете максимално подробно фактическата обстановка, в това число движението на стоките и страните по отделните доставки по пътя на стоката от производителя до крайния получател.
По втори и трети въпрос:
Въпросите за документиране на транспорта на стоките посредством международна товарителница (ЧМР) са регламентирани в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна.
Документирането на транспорт на територията на страната се извършва съгласно разпоредбите на действащото законодателство – гражданско, търговско или трудово, а в евентуално възложено производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), осъщественият транспорт може да бъде доказван с всички допустими по кодекса доказателствени средства.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.’