чл. 68, ал. 2 от ЗДДС
чл. 71, т. 1
чл. 113, ал. 1 и ал. 11 от ЗДДС Изх. № 20-00-558
11.12.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-558/10.11.2015 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В изпълнение на сключен договор между „XXX“ ООД, като възложител, и „YYY“ ООД, в качеството му на изпълнител, изпълнителят е извършил строително-монтажни работи (СМР) на обект, собственост на възложителя. За установяване и приемане на извършените услуги е създаден протокол образец 19 с № 25/04.11.2009 г. Стойността на извършените услуги е 5 340.00 лв. с включен ДДС.
Изпълнителят не е документирал с фактура осъществените услуги и не е отразил доставката в дневника си за продажби.
Дружеството изпълнител е предявило иск за заплащане на дължимата сума и въз основа на решението на компетентния съд е издаден изпълнителен лист.
На 20.07.2015 г. на „XXX“ ООД е връчена нотариална покана, с която дружеството е уведомено, че вземането е цедирано на „ZZZ“ ЕООД. Цесионерът също не е документирал осъществяването на доставката.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Как може „XXX“ ООД да упражни правото си на данъчен кредит по доставката?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Доколкото доставката е осъществена през м. ноември 2009 г. следва да се имат предвид разпоредбите на ЗДДС, действащи към този момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и ал. 5 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Чл. 113, ал. 4 от ЗДДС установява петдневен срок за издаване на фактура, считано от възникването на данъчното събитие.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Една от кумулативно необходимите предпоставки по чл. 71, т. 1 от ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е получателят да разполага с данъчен документ, съставен в съответствие с установените изисквания.
Към настоящия момент дружеството – получател по доставката не разполага с данъчен документ, поради което не е налице предпоставката по чл. 71, т. 1 от действащия ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 11 от ЗДДС фактура се издава от доставчика, а при определени условия може да бъде издадена от получателя от името и за сметка на доставчика. В конкретния случай доставчикът е цедирал вземането си на трето лице. Цесионерът не е страна по осъществената доставка, поради което не може законосъобразно да документира с фактура осъществената доставка. От друга страна изпълнителният лист не е сред данъчните документи, изброени в чл. 112 от ЗДДС, неговото издаване не е елемент от фактическия състав на начисляването на данъка, и е ирелевантно по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Поради това наличието на изпълнителен лист не може да замести липсата на фактура.
С оглед на горното, без наличие на издадена фактура Вие не можете да упражните правото си на данъчен кредит по реда на ЗДДС. В случай, че смятате, че правата Ви са нарушени, можете да търсите тяхната защита по гражданскоправен път, доколкото би било налице непозволено увреждане.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘